НАЙ-НОВИ
Митрофанова на Бизнесдама на годината
Руската посланичка Елеонора Митрофанова, с кожено пато и...
$1M за нашата Дакота Дичева след...
Много добра Дакота Дичева смаза противничка и взе чек за...
Маргита Гошева: Да, аз съм Учителката, която обра банка
11.05.2015 15:32 | Видян 5492 пъти
В едно интервю Иван отговори на този въпрос така: "Не искам да бъда на мястото на тези двамата (героите ни във филма). Предпочитам си нашите животи в нашите си кожи." Може би щеше да е по-трудно, ако да речем той беше нотариус, а аз - археолог...или нещо от сорта, без допирни точки. Ние и двамата сме актьори, макар и със собствени разбирания, понякога дори различни вкусове и различен изминат път. Допълваме се, искам да кажа.
Урок стана един от най-награждаваните български филми и то все на първокласни световни фестивали като Сан Себастиан, Берлин, Торонто, Токио - какво е важно за зрителите там в него, което ние изпускаме или го гледат просто като добро кино?
Аз всеки път се изненадвах, като получавахме награди, не защото се съмнявам в достойнствата на филма, а по-скоро, защото това се случваше в толкова различни точки на света. И в стабилна конкуренция. Добрите филми, поне по моя вкус, не дават еднозначни отговори, разнищват безмилостно проблем, в който не можеш веднага да кажеш кой прав-кой крив, защото се защитават най-малко две позиции. Поне от рецензиите на утвърдени вече критици, а и от разговорите ми със зрители, излизат на преден план минималистичният изказ, напрежението, в което филмът успява да държи зрителя и емпатията, която предизвиква.
Какъв е проблемът на другите родни продукции, които за разлика от Урок получават подкрепата на държавата в лицето на Министерството на културата и БНТ, че не получават нито интереса на зрителите, нито международно признание - липсата на добра драматургия, липсата на чувство за добрите истински истории или псевдоинтелектуални комплекси? Каква е рецептата за добър български филм?
Не е точно така, има филми, подкрепени от НФЦ, които печелят фестивали. За интереса на зрителите ме е малко страх да давам мнение, защото веднага се сещам за една история: като попитах един DJ защо пуска чалга, въпреки че самият той я мрази, ми каза - защото това искат. Казусът с яйцето и кокошката, не се знае кое до кое води. На първо време може би трябва да се правят повече продукции. За да имат възможност повече режисьори и повече пъти да се пробват. За да имат хората възможност да виждат повече гледни точки, повече стилове и да си избират кое ги занимава и кое им отваря сетивата. Като начало. Иначе има режисьори, чиито първи филми са безапелационни шедьоври. Бутат световното кино напред още с първата си поява. В тези филми има добър сценарий, или поне постигната в хода на работата история, умение тези истории да се преведат на киноезик с добър вкус, идеи и хоризонт. А Чарли Чаплин има просто гений.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !