Не правя в момента някаква разлика, мисля не че съм се чувствал по-добре от години наред.

Това звучи обнадеждаващо?

Има общо създадено мнение, че на 50 хората са с патерици, но това очевидно не е така.

Животът ти е по-интересен от ролите в някакво отношение. Казваш, че кариерата е като асансьор, върви нагоре и надолу и изведнъж е заседнала 15 години между етажите?

Да, така е. И аз доста чуках, докато тръгне асансьора. Това засяга предимно актьорската ми кариера предимно, тъй като аз правех много други неща. Това, което казвам на по-младите бъдещи колеги е именно това съобщение да не очакват веднага бурен успех и особено успех, след като станеш известен, тъй като живота е много превратен и е много голям учител. Понякога може да се случи да ви въоражи с търпение, а друг път да изгубите. Не трябва никога да губят надеждата, че трябва да работят постояно.

Да приемем, че Господ е балансьор, който балансира между успехи и изпитания, какви изпитания ти е изпращал?

Ами, които заслужавам предполагам. Не повече от тези, които мога да понеса. Най-доброто, което може да понесеш, за да научиш някои неща. Имал съм чувството, че понякога нещата са били безнадежни. Просто малко търпение трябва...

Твоите родители са били актьори, бил ли си от децата, които са израстнали зад кулисите на театъра?

На 5-6 години знаех репликите на Тартюф в едноименната пиеса на Молиер, защото майка ми играеше в провинцията. Сега, когято обикалям България с едно друго представление, винаги се ровя в машинните отделния, тъй като това ме връща към детството. Ходя да гледам и апаратните, там има просто същия дъх. Там в тези отделения слушах текстовете,които се произнасяха. Понякога се и покланях накрая.

Какво представлява това машинно отделение?

Това е всичко под сцената, повдигащите елементи, зъбците, които правят отвори на сцената...Междодругото машинните на Театър София и Народния Театър са ми любими. Аз много обичам да стоя там.

Знам, че имаш интересна история около филма „Маргарит и Маргарита“?

Явих се на кастинга за Маргарит, но режисьора Николай Волев не оцени моите боксьорски качества. Взеха Христо Шопов, който се справи брилянтно. Просто не е бил тогава момента и аз много дълго не го разбрах. За всяко нещо си има подходящ момент.

Защо стана актьор, заради сцената или заради майка си?

И майка ми, и баща ми бяха изненадани, че съм кандидатствал във ВИТИЗ. Баща ми искаше да продължа в археологията, защото бях завършил Класическата гимназия и той имаше такива блянове, да бъде като Индиана Джоунс. През цялото време искахме да откриваме злата, странни и мистични надписи. Баща ми имаше тая мания, брат ми също. Аз някак си се бях подготвил да започна да се занимавам с археология, но не се разбрах с латинския и гръцкия. От мързел влязох в първото възможно, което ми се отваряше и това беше ВИТИЗ.