Интересен факт е, че състуденти на Явашев са авторът на спорния паметник пред НДК Валентин Старчев и също академик Светлин Русев – подредилия спорния музей „Квадрат 500”. Последният слага няколко миниатюрки на Кристо, наричани кой знае защо „шедьоври” от журналистическия хор на министър Вежди Рашидов, в галерията. А ако питате Кристо, онзи Христо Явашев, подписан под студентските опити, и изобщо българинът Христо Явашев няма нищо общо с него.

Поне от 1956 година насам. Тогава, посещавайки драматичен кръжок на Емил Буриян, докато следва в пражкото художествено училище, той осъзнава разни неща за несъвместимостта си с България. Според писмо до брат му Анани: „У нас се прави изкуство под държавна диктовка. А всеки артист работи на първо място за себе си”.
По този път той взема решението си на 10 януари 1957 г. да „избере свободата”, да емигрира и да стане „невъзвръщенец” по тогавашната стилистика.

И Кристо никога не се връща в България. Не ще и да чуе за нея. Въпреки многобройните покани да го стори още от времената на Людмила Живкова, когато личният му приятел и негов състудент Светлин Русев оглавява Съюза на българските художници, а съпругът на състудентката му Дора Бонева – Любомир Левчев – Съюза на българските писатели. Което ги прави и членове на ЦК на БКП, и част от най-близкото обкръжение на Тодор и Людмила Живкови.
Още по-странно е, че и смяната на режима и избухването на демокрацията не успява да върне Кристо в родината му. Нито пък да го накара, освен на чужди държави, да посвети някой от проектите си на нея. А България, за разлика от САЩ, Франция, Швейцария, Германия едва ли би мотала реализацията на гениалните му творения с десетилетия...Пази, Боже, сляпо да прогледа!