В препятствие за тяхната връзка обаче се превръща местоработата и местожителството му в не особено атрактивната за една миска държава Полша.

Там обаче Ники ще прибере след смъртта на втория му баща неговата майка, която сега има най-голяма нужда от него, както самият герой на европейското първенство по волейбол в софийската „Арена Армеец” сам разказа. Помолен да опише себе си в няколко думи, скромният суперталант от Пловдив споделя: „Аз съм си аз. Извън терена съм едно обикновено момче. Обичам да се забавлявам с приятели и да се разхождам. За съжаление не ми остава много време за това. В никакъв случай не се оплаквам, защото сам съм избрал да тръгна по този път. Много борбен характер съм. Докато не постигна целта си, не спирам да се боря”.

Разбира се, в този труден за него момент, той ще има нужда от много подкрепа. Нищо чудно да я получи от съотборника си Тошко Алексиев. Именно съгражданинът на Ники от Пловдив е и първият от батковците в националния волейболен отбор на България, който му подава ръка и му помага във всичко, когато дебютира в тима преди 5 години, за което има благодарността на Пенчев и до днес. 10 години по-старият бивш капитан на лъвовете по думите на сямия Ники му „помагал във всяко отношение да израства”. Ето това се казва отбор!