„Триумфална арка на нестабилността” и то в Черно море откри президентът Росен Плевнелиев, което веднага ни подсети за примери за Триумфални арки на глупостта. И веднага ги намерихме в досадните, поради многобройните си повторения, реклами с ретро соцуклон. Славчо Пеев ни говори на фона на черно – бели кадри от Слънчев бряг от времето, когато там имаше дървета, за „бомбичката” на една бира и с изненада установяваме, че някой днес използвал сленг като „бум” за нещо специално. Леле!...В някаква глуповата пародия хем на Оркестър без име, хем на Синьо лято в плажните им кадри и диалозите, пък друга реклама ни обяснява какви били кренвиршите едно време. Ами пак не бяха много от месо, защото в тогавашния СССР, когато сервираха типичната „руска закуска” на Интурист, българите ахкаха какъв различен вкус имат тамошните кренвирши...В носталгична и добре направена технически трета реклама пък възпяват сладоледа от „едно време”. Нека да разкрием на онези, които не помнят, че сладоледът тогава у нас пак не ставаше. Някой да не си помисли, че сме правели хубав като италианците, пък сега ГМО и прочие... В този ред на мисли, няма как да изпуснем и първата промоция на Корнелия Нинова като лидер на БСП баш в Правец, баш до паметника на Тодор Живков. Колкото и да ни цитира Чърчил с неговата „кръв, пот и сълзи”, „конят отиде в реката” и „късно е, либе, за китка”,  както вероятно би коментирал лашканията на соцшефката сам Бай Тошо!