Не можем да избягаме от това, което...

"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...

Понякога трябва да оставиш кармата да...

Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...

Кратък разказ за самоубийство

отпечатай новината

12.12.2008 14:30 | Видян 3402 пъти

Кратък разказ за самоубийство

Тази събота 13 декември социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще покаже разказ за самоубийството на един от героите си - болният от СПИН Калин, когото снимахме преди време. „До скоро от уважение към смъртта ние не искахме да правим филм за самоубили се хора.” – разказва Мартин Карбовски. – „Но днес, това, което ви показваме, не е просто самоубийство. Това е най-самотното самоубийство в Космоса! Става дума за един наш приятел. Този човек беше един от двамата наши събеседници, болни от СПИН миналата година. Казваше се Людмил. Ние ви го представихме като Калин. Тогава ние криехме лицето му, очаквахме той да умре от пневмония, от обикновена настинка или рак на кожата. Днес всичко това е безсмислено – нашият приятел си отиде от този свят. И подробностите в случая са две – не умря от СПИН. Умря от отчаяние! Обеси се на едно дърво пред къщата си! Другата подробност – стигмата, белегът на болестта днес се прехвърля върху жена му и детето ми. Днес довършваме историята, заедно с жената и детето на Калин. Дете, което знае много повече за СПИН от самите вас!... И едно дърво, което трябва да видите!”

Калин живее на семейни начала с майката на сина си в едно видинско село. Живеят в такава сериозна селска мизерия, че дори не са имали сили да се разделят - просто са останали заедно. Важното обаче е, че в такъв момент жената на Калин е останала с него. Това не е по силите на повечето жени. Повечето жени биха си тръгнали ядосани. Детето на Калин не е болно от СПИН - родено е преди баща му да се зарази. И в цялата история вече не става дума за СПИН, а за това как, с какво, откъде-накъде ще продължава да живее детето на болния от СПИН. Кое е най-трудно за понасяне според детската класация – признанието за болестта на бащата, гледката на обесения на двора или простичкото осъзнаване на мизерията в този дом.

„Нашият екип задава въпроси - стигаме до там, където другите не стигат или не виждат смисъл да стигат!” – коментира Карбовски. – „И ако задаваме въпроси докрай, то трябва да има един въпрос и към публиката: Имаше ли начин Калин да не се самоубие? Кое точно убива: СПИН или отчаянието? СПИН или мизерията? СПИН или стигмата, самотата, бедността, безсмислието, липсата на разговор, нежеланието да продължиш? Спинозността или безчовечността, скудоумието или селскостта? Липсата на модерност или липсата на търпение да изтърпиш земния си път? Което точно убива – СПИН или липсата на баня?! Много въпроси и един извод, може би неправилен: Ние живеем в една епоха, когато в България сме достатъчно модерни да хванем СПИН, но не сме модерни да живеем и да умрем с него. Едно ужасяващо африканско разминаване!... Но не се притеснявайте – всичко това се случва на някой друг! Трябва да плюете в пазвите си и да подскачате от щастие, че героите на нашия филм нямат нищо общо с вас. Вие сте този във фотьойла, който гледа! Камерата не е обърната към вас! Вие сте богати, красиви здрави и вечни. Някои хора ще кажат, че това дори и да се случи, ще се случи в друг двор, при друг пиянски секс, а обесеният няма да е на нашето дърво... Това е може би първото и последното предаване, за което не се притеснявам дали ще гледате или не. Защото животът се състои от избори - днес няма да гледаш филм за СПИН, днес ще кажеш, че това не те интересува, но утре... Утре може да правим филм за тебе. Зловещо, но е истина!”

автор: СЛАВА

Етикети: , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !