Бьотхер е майстор на думите и книгата е написана увлекателно, провокативно, духовито и модерно. Разказът му на места е и сух – когато става въпрос за конкретни действия, диети, спорт, хранителни добавки, за анатомия, химия, биология, психология. Нищо не е пропуснал.  Всичко е обосновано научно и практически, базирано на близо двеста цитирани изследвания, книги, научни трудове. Със съдействието на лекари, учени, специалисти, болни, оздравели, съмишленици и противници. „Множествена склероза…“ е написана с искреност, която не щади нито автора, нито болестта, нито трудностите по пътя обратно към здравето и живота. А това е сериозна причина човек да повярва, че може би не всичко, но много неща са възможни. И че винаги има път.

По удивителен начин авторът разказва и показва точно как е извършил „рестарта“ на организма си, предлагайки както научно обоснованата информация за множествената склероза, така и дълбоко емоционалната си мотивация за побеждаване на болестта със собствени сили.

От 2010-а, както сам казва, Свен Бьотхер е „най-често здрав“. И доказва това с много свършена работа – с последния му засега роман „Пророчество“ (Prophezeiung, 2011), с излязлото наскоро „упътване за употреба на живота“ със заглавие „Цялата истина“ (Die ganze Wahrheit, 2016),  в съавторство с Матиас Брьокерс, както и със сценариите за няколко серии от обичания тв крими-сериал „Последното ченге“ (Der letzte Bulle).

„Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ е четиво за болни и здрави до доказване на противното. Каквито сме всички ние. И дава надежда. А надеждата, казва Свен Бьотхер, никога не е измамна.

Книгата влиза в остър спор с онези лекари, които не знаят какво правят и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е това, да лекува, както свидетелства авторът.

„Няма да описвам никакво чудо, а само процеса на самолечение. Не до пълно излекуване, в смисъл „той отново е на 17 и се готви да спечели Открития шампионат на Франция по тенис“, а лечение в рамките на възможното. Но това, което е възможно, всъщност никак не е малко и е прекрасно.“