НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Недялко Йорданов възроди своя театър Възраждане
06.12.2016 17:28 | Видян 2287 пъти
Актьорите Павел Попандов, Станислав Пищалов, Марияна Станишева и Митко Босев, композиторът Хайгашод Агасян и обичаният им драматург Недялко Йорданов си подадоха ръце след края на филма и се поздравиха с много обич и вълнение. От състава липсваше само съпругата на Недялко Йорданов – Ивана Джеджева, която той извини за отсъствието с върлуващия грип.
„Гледах със смесени чувства. Обхвана ме особена носталгия, а също нерви и бяс – сподели Павел Попандов, имайки предвид разгорещеното си и вдъхновено участие в предаването „Панорама“, запечатано в архивните кадри, в което той защитава театър „Възраждане“ и казва истината в очите на присъстващия в студиото, спуснат отгоре и нежелан нов директор Г. Г. Георгиев. – Това беше истински житейски изпит-проверка дали ще застанеш на страната на доброто, „макар да е жилаво злото“, и ние застанахме достойно зад дваж по-достойния Недялко“.
„Когато полицията идваше в театъра, за да ни гони, Станислав ги плашеше със своята едра фигура и „перки“, спомни си с усмивка Недялко Йорданов дните и нощите, когато са стояли дежурни в театъра, за да го бранят от натрапеното ръководство. Пищалов сподели с горчивина, че точно вчера, преди броени часове, е подал документите си за пенсиониране и двете години, през които е бил уволнен от кмета Янчулев, липсват в професионалната му биография. „Павел Попандов също не успя да се пенсионира нормално“, каза известният актьор, подчертавайки, че случилото се преди около двайсет години е оставило своите негативи в съдбата на всеки от тях. „Но в крайна сметка остава само доброто. Въпреки върховете и низините! Радвам се, че сме заедно“, заключи Митко Босев.
Марияна Станишева и Хайгашод Агасян разсмяха публиката с весели случки с вдъхновяващия и колегите, и публиката Радой Ралин от времето на неговото участие в репертоара на театъра.
Авторските песни в изпълнение на Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян, букетите и автографите върху многобройни стихосбирки на поета, превърнаха събитието в истински празник.
Лентата „И да започнем отначало“, базирана на непоказвани видео кадри, заснети от самия автор, на телевизионни репортажи, интервюта, изяви и статии в печата, пренесе многобройните зрители, препълнили зала 8, във времето на 90-те години на миналия век. Тогава Недялко Йорданов и съпругата му Ивана Джеджева се посвещават на театър „Възраждане“ и минават през водовърдеж от успехи и битки, свързани с неговата съдба.
Понякога трупата е без нито един щатен артист, друг път – с назначени трима или най-много петима. Но въпреки това Недялко Йорданов създава хитови представления и привлича публика във време, когато другите театри страдат от липсата на зрители, защото „в тази икономическа криза, в театъра никой не влиза“. Малкият салон на „Възраждане“ се пука по шевовете, появяват се много нови спектали и се играят безброй пъти. В легенда се превръщат постановките „Трендафил Акациев“ и „Трендафил Акациев 2“. Тодор Колев изиграва митичния поет в 60 представления, а след като заминава като посланик в Канада, за още 190 срещи с публиката с образа успешно се слива Павел Попандов.
„Има нещо гнило в Дания“ е спектакъл, който за пръв път провокира българската публика с темата за проституцията и се превръща и в първия частен тв сериал.
Недялко Йорданов сам води интригуващи срещи-разговори с известни интелектуалци пред публика, които се излъчват по БНТ. Кани големи творци да създават пиеси за трупата – като Иван Радоев, чийто проект остава неосъществен заради ранната му кончина, и Ивайло Христов, който пише единствената си, но много успешна пиеса „Домашен ресторант“.
На сцената играе Радой Ралин и развихря импровизаторския си талант.
Успехите на театъра обаче често биват помрачавани заради вмешателство от Общината-собственик и чрез нея – от пипалата на политици и управници. Съкращават актьори; спускат им партиен парашутист за директор, срещу когото борбата е чутовна и емоционална; атакуват театъра и лично Недялко Йорданов чрез медиите – управляващите директно се опитват да внушат на главни редактори на вестници да не допускат поета до публичното пространство. „Времето на Иван Костов беше като връщане на тоталитаризма“, обобщава поетът. А самият той – влюбен в театъра, без колебание отказва да приеме предложението да оглави Българската национална телевизия. За поста е предложен от писателя Георги Мишев и избран сред няколко други достойни кандидатури.
Накрая трупата на "Възраждане" губи неравната битка с властта и е принудена да се сбогува с публиката си. Прави го официално, с представление в НДК - точно там, където снощи отново се събра отново след години, за да си припомни за щастливите и трудни мигове, изпълнени с много любов от и към публиката.
Премиерният филм показва и неизлъчвани кадри от драматичните политически събития след десети ноември 1989 г. - така наречения "български преход" – виждаме политици, министри, президенти, интелектуалци; конгреси, конференции, митинги.
Панорамата от исторически и артистични събития, пречупени през погледа на Недялко Йорданов, е създадена в творчески тандем с режисьорката Мариана Чачевска и ще бъде показана по телевизия СКАТ, които продуцират проекта.
Преди прожекцията на новата лента Недялко Йорданов завъртя пред своите гости част от предишния филм от автобиографичната си поредица - „Сбогуване с Бургас“. Така направи плавно връзката между периода на 80-те, който за него е свързан с Бургаския театър. Десети ноември 89-а година донася на твореца голямо лично огорчение и го кара да напусне родния си град и да замине за столицата.
Искрените чувства, широтата на преживяното, предаността към изкуството и анализът на политическите и социални водовъртежи в документалната поредица са сериозно, интересно и безценно свидетелство за времето.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !