Когато, например, започва Кубинската революция през 1952 г. Фидел Кастро е на 26, а когато по-късно през 55-та се събира с Че Гевара, последният е на 27 г. Да, защото революцията и промените се правят от млади. Мисля, че идеите на Да, България биха могли да се разглеждат като една съвременна революция, съответно за нея са нужни млади хора. Моите представи за бъдещето на България до голяма степен се покриват с идеите на тази партия. Аз искам в моята страна, заслужилите с труда, образованието и таланта си хора, да не живеят от просията и „благоволението“ на държавата за социална помощ. Искам да имам равен шанс и старт с другите европейци на моята възраст, а не навсякъде да ме подценяват, защото съм Българка. Искам да съм от жабите, които си знаят гьола! Моят гьол е сцената, а сцената е моята трибуна, не Парламентът. Един актьор проповядва истините, в които вярва от сцената. Там е силата му. Аз вярвам, че съм добър пример за младите хора. Виждам пред очите си как млади момичета и момчета се влюбват в театъра, вдъхновяват се, искат да научават повече, четат, мислят, търсят контакт с мен, искат съветите ми за бъдещото си развитие, не за гаджето от другия клас, пишат ми писма, стихотворения, есета. Ето това е безценно!

За много кратко бях повярвала, че Спасение в България има и дори, че аз мога да бъда част от това спасение! Не! Спасението излита на всеки 30 минути от първи и втори терминал. За съжаление“.