България все по-трудно ще продължи да поддържа ръст на туристите от една страна и качество на услугата от друга, ако не се работи с национална концепция и визия за този сектор. Необходима е политика, която да планира дългосрочни цели, които да бъдат ангажимент както на изпълнителната власт, така и на инвеститорите и бизнеса, който следва да инвестира в развитието на кадрите си.

Вносът на кадри, както стана известен напоследък процесът по наемане на работници от трети страни е решение, което според някои е „работа на парче“. Други, сред които и аз, считаме, че това е правилната посока.

Редно е да се отбележи, че лицата, които идват на работа в България са в повечето случаи студенти и езиковата бариера се явява пречка. Въпреки това, ако се изгради правилен подход и стратегия при постъпването – организират се въвеждащи обучения и се рамкират задълженията и отговорностите – не би следвало да има разминавания между очакванията и изпълнението на зададените задачи.

България не прави изключение в използването на трудовата мобилност, спрямо другите държави от Европейският съюз. Така, както много българи напускат страната, за да търсят по-добри условия на труд в други държави, така и страната ни се явява притегателен център за хора от страни с по-нисък стандарт.

Моето мнение е, че в целия този процес е редно да се гледа в неговата дълбочина и възможностите, които той крие – от една страна успешно се реализират сезоните и няма пропаднали настанявания заради липса на персонал. От друга страна, тези, които вече са натрупали опит в работата тук и им харесва, биха могли да се превърнат в постоянна работна сила.

Това, от своя страна, ще доведе и до намаляване на отрицателния прираст в населението на България и ще подпомогне бизнеса в неговото развитие в дългосрочен план.