В: Не знам дали си давате сметка за това, което беше като принос от вас конкретно за едни народи, които излизат от мизерията, никакво национално самочувствие и изведнъж излизат хора като Вас…

ХС: Не е така. Аз не съм съгласен с това, че българинът живее в мизерия. Такива бяха времената. Ние не можем да делим какво е било и сега какво е. Защото трябва да имаш ред и дисциплина. Когато ние започнахме като деца и в последствие, когато дойдохме в големите отбори, както аз дойдох в ЦСКА, другите отидоха в други отбори. При нас имаше ред и дисциплина. Имаше отговорност. Ние бяхме към армията, други бяха към полицията,трети към строителни войски, трети бяха към ЖП войски и тем подобни. Но имаше ред и дисциплина.

В: За това ли имаше успехи?

ХС: За това имаше успехи в целия спорт! В българския спорт, не само във футбола!

В: А ако, от гледна точка именно на футбола, в конкретика, виждаме какво се случва в Хърватия, в Румъния, със сигурност техните момчета, които играят футбол, не са по- добри от нашите.

ХС: Подават по- добре. Организираният футбол или манталитетът, който те го имат, ние го нямаме. Ние сме еднодневки- от днеска за утре. Гледаме как да си направим една татуировка и да сложим две обеци и да вкарам една дузпа, да вкарам един гол или един фал. Ние живеем от днеска за днеска. Ние не живеем с една стратегия за времето.

В: Чувствате ли като вина вашето поколение. (Малко провокация) За това, че Вие излязохте, покорихте света, обаче после знанието, което имахте не можахте да го върнете, за разлика от Шукер в Хърватска. Те не са били по- добри от вас, обаче вижте им футбола днес. Защо така стана?

ХС: Аз мога да говоря от мое име, нали? Който си е президент, той си е президент. Който е вице-президент, е вице-президент. Който отговаря за детско- юношеския футбол, той си отговаря. Аз мога да говоря за мен. Че аз имам вина, имам в някаква степен. Че не можах да класирам отбора за Световно Първенство, не можах да класирам отбора за Европейско Първенство. И дойде един момент, в който казах: „Ицо, затвори тая страница и си тръгни!” И си тръгнах. Но аз се затворих в моята стая, преосмислих нещата, взех си багажа и си тръгнах. Няма да ме чуете да критикувам  Емил Костадинов, няма да ме чуете да критикувам Данчо Лечков. Единствено, че съм имал някакви разминавания с президента на Футболния Съюз. Те си остават в затворена папка и до там.

В: Знам, че не обичате да коментирате политика, но политиката във футбола, в каква степен влияе особено гледайки по- малки страни, каквито сме ние? Виждаме в днешни времена, малко или много политиката е много важна.

ХС: Политиката е важна само за снимки. Да се снима някой до тебе. В годините съм давал възможност да се снимат много с мен. Аз не съм искал никога да си правя снимка. Те са идвали при мен да си правят снимка. Значи му е било кеф да си направи снимка с мен, защото ще каже: „Ей, аз съм с него!”

Снимка: topsport