Рейтинговото предаването „Като две капки вода“ преоткри за широката публика един необятен талант, който стана и истински любимец не само на журито, но и на публиката – Стефан Илчев. Възпитаник на класическата школа, завършил оперно пеене, всяка седмица той обира овациите с образи от Кичка Бодурова до Марая Кери.

Да, женските му образи са неповторими, изпипани до най-малкия жест, до най-лекото трепване на вибратото, без капка гротеска в образа. Стефан е истински властелин на дамите - рицари на вокалното изкуство.

Набрал инерция от голямата сцена, гласовитият певец е готов вече не с една и две, а с няколко самостоятелни песни, които да изстрелят кариерата му на едно друго ниво. Първата от тях може да очакваме дори преди края на телевизионното шоу, или казано по друг начин – до две-три седмици. Но какво се крие зад този интересен и сравнително нов герои за масовия зрител. Стефан разказа пред „Монитор“ пет весели, вдъхновяващи и паметни истории от живота си.

Мускулна треска заради Милко Калайджиев

„Като две капки вода“ е единственият формат, в който някога съм се представял. Явно някой чу мислите ми. Денят преди да замина за Щатите ми позвъни телефонът. Беше Дони, който ме покани в шоуто: „Утре да се видим на среща да обсъдим?“ не знаех какво да кажа: „Аз утре съм на другия край на света“. После ми се обади и Маги Халваджиян. В крайна сметка се разбрахме да се срещнем веднага след като се прибера.

Няма да забравя никога първото ми ходене на токчета. Нали все женски образи ми се падат имах ксъмет, че първите два – Марая Кери и Бритни Спиър бяха боси. Но дойде ред на Кичка Бодурова. Благодарение на една приятелка се сдобих с токчета 42 номер, и то два чифта. Подари ми ги. Вече никой нищо не може да ми каже! Возя си ги в колата.

Нямах време обаче да тренирам с тях, а ги обух направо на генералната репетиция Много е сложно, не знам как го правите вие жените! А като Кичка трябваше не само да обикалям сцената, но и да вляза в публиката. За щастие за сега не съм падал, но пък си спечелих комплименти за краката.

Оказа се, че ми били много хубави. Хвалят ме и че добре ходя на високи обувки, а майка ми харесва, че стоя изправен с тях. Имах и двойно предизвикателство – един крак на ток и един на равна обувка за песента на Марк Антъни и Тина Арина. И когато Милко (б.а., Калайджиев) след това запя „Бяла роза“, аз играх хоро в този вид. После 3 дни имах мускулна треска, но само на единия крак. Учудващо че пострада крака с равната обувка.