-    Не е ли странно един софиянец да направи първия изобщо филм в толкова фотогеничен град като Пловдив и за Пловдив, при наличието на такива местни режисьори като Митовски и Гочев?

-    Много е странно и стана случайно. Седяхме с Башар (б.р. Рахал) и мислехме какъв филм да направим. Той каза, че трябва да бъде леко сантиментален, нещо за изчезващите къщи, за паметта. Аз държах да бъде забавна история. Той се чудеше къде да го направим. И в този момент и на двамата ни хрумна едновременно Пловдив, защото е близо до София, защото е красив и колкото и странно да е – не е експлоатиран в киното изобщо или съвсем бегло. Чак после се сетихме, че е европейска културна столица и се обърнахме към фондацията, която провежда инициативата. Оттам вече имаха проект Ягодова луна на споменатия Гочев, но имаше забавяне. Тогава звънна Орлин и ни каза, че има ОК за първия плаващ концерт и би било страхотно да стане част от филма, което и направихме, като взаимно си помогнахме. И всичко ни се получи.

-    Наложи ли се да се преместите в Пловдив и да поживеете там, за да го усетите, преди да направите филм за него?

-    Да, два месеца и половина живях в Пловдив. Наехме първо къща в Марково, което не знаех, че е тамошният Бевърли хилс. Бях си с кучето, а и Башар остави неговото. После взехме къща в Стария град. Живях сам с кучето в нея – прекрасна голяма къща, точно до Античния театър.

-    Толкова ли продължиха снимките – два месеца и половина?

-    Снимахме 1 месец. Но трябваше преди това да подготвя и да организирам много неща – затваряне на улици, на гарата. Общината и МВР много ми помогнаха на място, което ми се случва за първи път.

-    Вярно ли е, че актьорите се навиват да снимат, без да знаят колко ще вземат във Вашите продукции?

-    В предишните филми го е имало, примерно в Нокаут. Аз не работя с Националния филмов център, за да имаме 1 милион лева в касата и да мога да предлагам пари. Аз предлагам роли. Този път бяхме трима копродуценти с Башар и Богомил Грозев. Филмът ни пак е по-евтин от държавните, но бяхме много по-сигурни с бюджета. Иначе тази година като актьор участвах в 5 филма, платиха ми за 1, но когато ти помагаш на колега, после той ти помага – то реално така се случва и имам опит - и става една добра бартерна сделка.

-    А на себе си плащате ли?

-    По принцип не си плащам, освен ако не остане нещо като процент от печалбите. Досега не съм имал обаче такъв случай, дано този път се получи.

-    За какво, освен за Пловдив, е филмът?

-    За завръщането към себе си, към корените, за бягството към условното щастие, което звучи твърде философски, но е разказано забавно. Идеята ми беше, че всички смятаме, че сменим ли мястото или човека до нас, може да променим всичко. Защо търсим щастието другаде, а не в себе си?!

-    Не сте ли мислили в този смисъл за сериозен, каквото и да означава това, филм?

-    Не знам. Нокаут беше някакъв опит. Все си казва – следващият ми филм ще бъде сериозен. Гоня свой собствен стил – забавното в комбинация със сериозни неща. Правя мой жанр. Любимите ми режисьори са такива, работят така.

-    Снимате Орлин в толкова филми, истински приятели ли сте с него и с другите, или е само работа?

-    Покрай снимките с хората ставаме приятели. И с Орлин сме. Но се опитвам да разгранича нещата. Да има баланс, за да има и win-win сделка – и двете страни да печелят. Приятелството винаги помага за крайния резултат.

-    Винаги се движите в центъра на София сам с кучето си – поза ли е това или Ви харесва да бъдете сам?

-    Кучето е неизбежно да го извеждам сутрин и вечер. В момента живея сам. Което ми харесва. Не е поза. Не е вкарване на мистерия в публичния образ. Даже открих как да бъзда сам да ми бъде полезно. Винаги се движа със слушалки. Но не слушам музика. Слушам аудиокниги. В момента е Законът на човешката природа на Робърт Грийн на английски. Отразява ми се готино и ми променя начина на мислене.

-    Изморително ли е човек винаги да бъде във форма?

-    Изморително е. Ставам в 6, сядам пред компютъра. Излизам с кучето – тичаме, после съм на лостовете. 3-4 пъти в седмицата отделно тренирам. Вечер правим само разходки с кучето. И спазвам FASTING – най-общо е да ядеш в рамките на 8 часа в денонощието – примерно от 11 до 19 часа. Организмът си дърпа от резервите, главно от мазнините, през останалото време. Във филма Завръщане играя треньор и трябваше да бъда в суперформа. 1 месец снимки си позволявах 1 хранене в ден, на терен – само пиле, варени яйца. И така всеки ден. В един момент човек свиква и просто не му се яде.

-    На какво е компенсация фактът, че се занимавате с бойни спортове?

-    Компенсират ми агресията, изкарвам негативната енергия. Всеки от нас има тъмна, негативна страна. Хубаво е човек да бъде наясно с това и със себе си. Аз бягам от конфликти в ежедневието си. Чрез спорта си го изкарвам. Пък и си ме кефи.

-    Защо не направите филм за София, как Ви се вижда градът и кои са Вашите места в него?

-    София ми харесва. Без да имам политически предпочитания, подкрепям това, което прави кметът Фандъкова, понеже виждам резултат. Любимите ми места са Кучешкият парк зад Хилтън, парк Здраве до бул. България, където са лостовете, на които си правя упражненията. И въобще, цялата зона около НДК. Тепърва мисля да правя филм за София, защото досега ми изглеждаше твърде логично.

Борис Ангелов