Половин век след ролята на живота си и две седмици преди 77-ия си рожден ден на 9 декември един добър човек - Стефан Данаилов, предаде Богу дух. Не ми хрумва някой друг в артистичната гилдия, за когото никой не може да каже, че го е прецакал, че го е нагрубил, че го е подвел или че го е измамил, че се е държал високомерно или е можел да помогне, но не го е направил.

Добрите хора в България са отчайващ дефицит! Гордея се, че беше приятел на нашите и съжалявам, че не реализирах мечтата си да направя спецпроект с него – не за ролите, не за жените, не за интересните истории, а за смисъла на нещата.

Всеки знае Стефан Данаилов по главната роля в култовия соцсериал На всеки километър, който тази година става точно на половин век и го направи суперзвезда – най-голямата в българското кино.

Но потърсете в нета и вижте първата му истинска роля  (не броим детската в Следите остават) в гениалния филм на Рангел Вълчанов Инспекторът и нощта, когато е само на 20. Там изгрява и другата голяма звезда на наистина народен артист – Георги Калоянчев. Ламбо играе лошия, но готиния софийски гамен с опасен чар, а Калата е другият полюс – малко неугледния, но хитър инспектор.Двамата се въртят около съвършената Невена Коканова, за която това е втори хит след Тютюн. Повече има ли нужда да разправям....

Припомнете си също любимия ми български комедиен филм Дами канят, където Ламбо на 40 е осъзнат и афиширан в една чужда на подобни своеволия система секссимвол. Оставете настрана факта, че около него се въртят вече зрялата Невена Коканова, всички класически красавици и интересните жени от бг екрана. Филмът е толкова тънко ироничен и толкова в духа на MeToo, но не по тъп начин като инициативата от Холивуд, а по мъдър с безброй култови лафове какъв трябва да бъде Мъжът, че си струва дори да си ги запишете. Всяка от десетките започва с „Един мъж трябва...“.

Като пиша за Данаилов на 20 и на 40, се сещам и за още нещо, което е хубаво да издирите в нета и да си припомните. Гениалната песен по стиховете на друг отишъл си неотдавна наистина голям – Любомир Левчев. Стихотворението му е леко редактирано, ама хубаво, не като Под игото днес,  и даже звучи по-добре като поезия с музиката.

Започва с: „Колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години...“. За да завърши на 40 с: „Без болка, без магии и без сълзи, раздялата не носи свобода. И мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам, и мисля си, че не умирам“.
Когато човек може да направи такива неща, той не умира!

Светла памет на Стефан Данаилов...

Борис Ангелов