На плажа чадър и два шезлонга струват пет евро, понякога могат да стигнат шест. Могат да струват и 25, но само там, където Антъни Куин е танцувал сиртаки във филма „Зорба“, докато в съседното плажно заведение еспресо и водна чаша вино са 3,50 евро. И можеш да се потопиш в спокойствието на един перфектен прочут залив, почти отвсякъде заобиколен от скали, и да плуваш по-спокойно, отколкото в басейн.

Подобни възможности на Крит има купища – щом целият остров е заобиколен от море, което предлага както кротки заливчета, така и смарагдови лагуни (посещението на лагуната Балос не е за всеки, дори да разполага с джип), или розови пясъчни ивици като на Елафониси, чиито прелести изглеждат пределно съмнителни на пръв поглед заради тълпите, но ако само малко се изместиш от тях, стигаш до прелестни спокойни участъци. С пясъчни лилии, които там са по-скоро пестеливи, но по по-дивите плажове на острова растат като плевели и се разтварят в огромни бели букети.

Почитателите на конвенционалната почивка могат отлично да си прекарат времето, без да мръднат от най-близкия до хотела плаж. Но истинското очарование на острова може да бъде усетено само при нелишените от вълнения обиколки на четири колела – когато можеш да спреш при този производител на изключително качествен местен зехтин или при онзи дърворезбар, чието ателие е по-атрактивно от художествена галерия, и макар да не си купил нищо, той те изпраща с най-добри чувства и ти подарява шепа бонбони.

Няма откъде да знам дали ги обучават на това или им идва отвътре, но след много посещения на различни държави констатирам, че гърците държат палмата на първенството по гостоприемство – и в ресторантите, и в кафенетата (съдържателят на най-близкото незабавно научи името ми и оттам нататък любезно се обръщаще към мен с него и всячески се стараеше да ли угоди), и в магазинчетата за керамика, където можеш да купиш нещо за 2,90 евро, а да се отнесат с теб така, все едно си купил за 290.

И е помислено за всеки – не само за редовия турист, за когото са създадени достатъчно удобства. На малко плажче на съвсем не най-известно място пред очите се възправя специална рампа, предназначена да улесни инвалидите да дойдат дотам с количките си и после да влезат в морето. Било разпространено, казват. Но не е точно така – и за това са помислили.

Както и за пътуващите с техните автобуси - апропо, перфектна мрежа с чудесна ритмичност срещу съвсем ниска цена, по спирките има не само автомати за билети, но и автомати за маски. А в самото рейсче в ъгъла е сместено и кошче за боклук.

На тръгване пак минавам през доста некомфортните тоалетни на летището в Ираклион – само тях им остава да оправят, иначе всичко е точно и максимално насочено към доброто самочувствие на посетителите. Природата е прекрасна, плажовете са безкрайни и удобни, заведенията се стараят да поднесат най-доброто от себе си, при това на пределно добри цени. Как да не иска човек да се върне? Или направо да остане?

Биляна Михайлова