Тази година, както знаем, членовете на журито бяха само режисьори, носители на Златни мечки. Босненката Ясмила Збанич, унгарката Илдико Енеди, румънката Адина Пинтилие и италианецът Джанфранко Роси бяха в Берлин и гледаха филмите в киносалон. Мохамед Расулоф от Иран и Надав Лапид от Израел останаха пред компютрите си – първият, защото продължава да е с отнети документи за самоличност и със забрана да снима филми, вторият – защото страната му прилага драконовските анти Ковид 19 санитарни мерки. Този подбор на журиращи, който също се случва за първи път на голям международен фестивал подейства освежително: първо, защото режисьорите са уважавани имена, и второ, защото по този начин Шатриан заяви, че държи на приемствеността и миналите постижения на фестивала. За късмет, шестимата режисьори раздадоха награди, които се харесаха, защото са справедливи и точни.
Масов бум на одобрение предизвика Златната мечка на румънеца Раду Жуде за Лош късмет или смахнато порно. Артистичната, но и саркастична критика на съвременното румънско общество, в която една учителка защитава правото си на личен живот и отблъсква яростните нападки на родителите възхити журналистите. Не за друго, а защото целият филм звучи като безмилостен фарс. Всъщност, Смахнато порно е смел и краен филм най-вече заради съдържанието си, но и заради това, че всички участници в него носят маски. Ето как Златната мечка от тази година има всички шансове да остане едно от най-силните и автентични свидетелства на пандемичното лято на 2020 година, когато всъщност е сниман филмът.    
И останалите награди се отличават с прецизност на вкуса: голямата награда на журито сребърна мечка на японеца Рюсуке Хамагучи Колело на късмета; сребърна мечка, наградата на журито за предългия, но вълнуващ документален филм на немската режисьорката Мария Шпет Г-н Бахман и неговият клас, сребърната мечка за режисура на дебютанта от Унгария Динеш Над за Естествена светлина… А превъзходните Марен Егерт и Лила Кизлингер за изпълненията си в немския Аз съм твоя човек на Мария Шрадер и в унгарския Виждам те навсякъде в гората на Бенце Флигауф бяха преценени като вълнуващи.  
От своя страна и критиците стреляха точно, те си избраха Какво виждаме, когато гледаме към небето? на грузинеца Александър Коберидзе  и не сбъркаха...