НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Горд съм с Мария Бакалова: Юлиан Костов
12.04.2021 12:04 | Видян 1505 пъти
Юлиан е от Варна. Като ученик вече е шампион по плуване. Печели медали от много състезания. На 19 години вече е студент в холандски университет. Сърцето му обаче е в киното. “В актьорската професия морето е най-бурно. Но е моята професия, затова ми е много спокойно в нея”, казва Юли.
„Един ден ме озари мисълта, че да си актьор е професия, която мога да работя. Записвах се с телефона, докато играя Жокера. Реших, че ще замина за Лондон и няма да казвам на родителите ми. Помислих си, че трябва да се разхождам по „Оксфорд Стрийт“, за да ме забележат. Бях чел някакви истории как Станислав Яневски са го забелязали в Лондон така и чаках и мен да ме видят. След няколко дни на студа разбрах, че няма да се получи по този начин. Тогава реших, че ще стана статист”, разказа Костов. И допълни, че е много горд от ролята си в „Син на друга майка”.
Относно успеха на Мария Бакалова, актьорът каза следното: „Това е нейният момент и аз съм много горд". Двамата с прочутата вече в цял свят българка от Борат 2 пишат новата киноистория, а именно Юлиан е нейният откривател и мениджър в началото на кариерата й.
„Определям себе си като шматка, романтик и утопист. Като дете мечтаех да спася света. Имаше случай, в който нашите ме караха да ходя на уроци по английски и ми казаха, че ако се разплача на вратата, няма да ходя. Естествено се разплаках и от тогава ми повтарят „Ти не помниш ли какъв актьор си от малък?"", сподели Костов.
„През годините имаше хора в училище, които ми налагаха психически тормоз. Сменях често учебни заведения. В 6 клас отново бях новия. Обиждаха ме. Бях смачкан и мислех, че съм грозен и тъп. Имах ужасно ниско самочувствие. Станах жертва на хомофобия. Дойде време, в което се опълчих и набих единия от тях. Травмата ми вече я няма, даже съм приятел с тези момчета", каза той.
„Гледах си наскоро снимки от детството - като лампичка съм светел, усмихнат, очите ми широко отворени и си казах: "По дяволите, тези как са ми изгасили искрата в училище". Но в крайна сметка съм щастлив, защото това ме е изградило като характер. Като пораснеш физически, спират да ти се правят на интересни. Това са неща, които се чистят още през 20-те ти години. В една от най-добрите актьорски школи - АMAW в Лос Анджелис, сме работили върху сцени, в които попадаш в подобни ситуация. Ако се види, че имаш някакъв блокаж, учителят спира и те пита, защото имаш проблем. Разнищвате го, той знае какво да ти каже, за да те афектира и ти го изиграваш на сцената. После плачеш на стола, крещиш..."
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !