да свири и пее точно като онзи от групата (Джеймс Хетфийлд). „И така вече 21 години не спирам да свиря“, пресмята за кратко годините.

Пътят му към музиката обаче, като че ли е предначертан много преди да се роди. Баба му, по майчина линия, като младо момиче мечтаела да има син, който да кръсти Александър. Да е висок, с дълга коса и да свири на китара. Е, родила две дъщери. Но мечтата не била забравена и щом се появил първият й внук на бял свят бил кръстен Александър, и явно орисан да обрече живота си на китарата. „От малък знаех, че ще съм китарист и ще си изкарвам хляба с музика. Не съм и мислил да стана нещо друго“, категоричен е той.

КИТАРА ИЛИ ДЛЕТО

Съвсем логично Александър иска да учи в музикално училище. Но не успява да влезе. „Това ме отказа да ходя на уроци и да уча класическа китара, защото аз исках да свиря рок“, спомня си той. Временно преустановява обучението си и използва инструмента само за да вади по слух любими парчета. В същото време развива афинитет към рисуването и дава воля на друга своя мечта – да стане дърводелец, а след години и лютиер. Кандидатства в Национална гимназия за приложни изкуства, където го приемат с мечтания профил „Дърворезба“. Но получава ултиматум от майка си: „Или ще идеш да си режеш пръстите в дърводелското училище, или ще кандидатстваш в гимназията по фотографията и полиграфия, ще влезеш, а аз ще те запиша отново на уроци по китара!“. Естествено избрал китарата. Получил така мечтаната електрическа китара и завършил фотография.

След това пътят бил един – Музикалната академия в Пловдив, специалност „Поп и Джаз“ с електрическа китара.

МОРЕТО НА ДЖАЗА Е ДЪЛБОКО

Академията подарява на Александър първата му съдбовна среща в музиката – с неговия преподавател Веселин Койчев. Оказало се, че колкото и сърцето на хлапето да тупти в рок ритъм няма как да премине през образованието си без джаз. Все пак в такава специалност е влязъл. „Заради учебния план в Академията не можех да свиря метъл, трябваше да имам нещо общо с джаза. Тогава се насочих към фюжън рока“, разказва китаристът. Няма да забрави и думите на преподавателя си. „Аз не искам да те направя поредният джаз китарист, който ще излезе от тази Академия като от калъп. Искам това, което ще ти покажа и което ще те науча да развие твоята личност като музикант“. И се случило.

Заедно със съквартиранта си, Александър влязъл в една джаз формация и започнали заедно да правят обработки и различни аранжименти на стандартите, вместо да се появяват пред преподавателите и просто да свирят добре. Навлизайки все по-дълбоко в морето на джаза завили и към прогресив метъла. „Чисто теоретично той е свързан дълбоко с джазовите похвати“, разяснява ми Алекс, доволен че е намерил вратичка към любимите стилове. По онова време дори мечтаят да имат банда като Dream Theater.

Но тогава се появява етно-рок групата „Етнотикс“, създадена по идея на Асен Павлов – ръководителя на ансамбъл „Чинари“. Александър и Калоян (синът на Асен Павлов) са втори братовчеди и учат заедно в Академията в Пловдив. Така след един роднински разговор Алекс влиза като китарист във формацията, водена от четири гъдулки. За целта обаче трябва да се върне към акустичната китара, която захвърлил още като дете. „С електрическата просто не се получаваше“, спомня си той. Тогава съдбата му подарява втора съдбовна среща – с Петър Миланов (Fusion Embassy, ансамбъл „Филип Кутев“, „Теодосий Спасов фолк квинтет“, Cinga Manga Funk).

СРЕЩАТА С ПЕТЪР МИЛАНОВ

Покрай промоцията на първия албум на „Етнотикс“ Александър се запознава с Петър Миланов. „Той е изключително вдъхновяващ човек. По онова време изобщо не виждах вариант как ще засвиря отново на акустична китара. Докато не се появи той с неговата и ми отвъртя главата“, признава Алекс. По онова време дори не е имал инструмент, но вдъхновен от талантливия си колега си купува 12-струнна китара, за да е максимално близо до звученето на тамбурата и да се впише в звученето на етно-рок формацията.

Добрите намерения обаче не винаги водят до добри резултати. Въпреки насоките, с които щедро го залива Петър Миланов, Александър не се чувства удобно с новия си инструмент. „Тогава Пепи ми даде една своя резервна китара – червена със златни ключове. Първоначално въобще не ми хареса. Но после се влюбих в нея. Без да искам дори разбрах, че тази китара е подарък на Пепи от Камен Донев. Толкова бързо ме завладя, че захвърлих електрическата за близо 4-5 години“, разказва музикалните си крайности новото попълнение на SEVI. Всъщност благодарение точно на Петър Миланов, Александър не се поколебава и със самочувствие приема предложението на Светлана Близнакова да се включи като акустична китара в концертите, представящи соловия й албум Tomorrow. А малко по-късно позволява на бандата й да го върне отново към електрическата китара след толкова години пауза. Как се справя с това предизвикателство – ще разберем тази събота на живо в Sofia Live Club.