Има жени, които могат да въртят любов само с женени мъже. Познавате такива. Те самите се чудят, когато харесат някого, че той винаги се оказват вече зает. Но това не може да ги спре да се влюбят в него или поне да искат да ги покорят, хей така – на инат. „Това е по-силно от мен”, казват те. Днешният ни лайфхак е как човек да се пребори, ако има такъв проблем. А той се формулира от психолозите като ниска самооценка.

Има мъже, които са видимо и прекомерно суетни. Такива, които се профилират като „съблазнители”, големи „свалячи” и разчитат на мускулите и т.нар. „бейби фейс” повече, отколкото на мозъка и таланта си, за да направят и задържат впечатление. Техният успех е кратък, не трая много в годините, защото физиката не е вечна, и винаги е незадоволителен за тях самите. Техният проблем също е ниска самооценка, колкото и да се прикриват зад привидното си „съвършенство”. Защото мъжкият начин за добра самооценка е владеенето на резултата, не специалните ефекти и бързата работа.

Когато родителите решават всички въпроси и проблеми на децата си и не ги оставят да се справят сами, им причиняват огромна травма за цял живот. Преосигурените в ранните си години хора на практика стопроцентово са и с ниска самооценка. Не, не е вярно, че при тях „природата си почива”. Просто, както има здравен имунитет, който се калява от сблъсък, така има и психологически – човек просто трябва да проведе някои битки. И няма как да мине без това. За него е зле да бъдат правени опити да се елиминират препятствията по пътя му.

Както твърди психологът Марк Бартон, самооценката се определя при процеса на постигане на целите – на важните неща, казано литературно – на сбъднатите мечти. А както гласи заглавието на романа на Паулу Коелю: „Победителят е сам”.

За хората, които страдат от ниска самооценка, чуждият успех е причина за завист. За онези с нормална е мотиватор.

При жените склонността да се преанализира е причина някои от тях да не могат да получат дори с успеха, включително финансовия, достатъчно добра самооценка, смята Марк Бартон. За тях ключов фактор за успеха е т.нар. „женско щастие”, т.е. осъществяването в личния живот.

В женската психика успехите, постиженията са по-скоро изход от травма, в това число на ниската самооценка. Нежният пол повече обръща внимание на благоприятната среда и на груповото признание за достигнатото. За мъжете личното мнение е по-съществено.

Лайфхак – много често дамите, но далеч не само, мислят, че шопинг терапията, шлифоването на външния вид, пръскането на пари, е добър изход и начин за повишаване на самооценката. Това е грешка. И трае, като всяко чудо, 3 дни. Максимум 3 месеца – и това са данни от задълбочени научни изследвания.

На ниската самооценка не помагат, особено пък трайно, нито новата прическа – смятано за сигурен белег за приключването на отношения, нито отслабването, нито естетическата хирургия, нито шопингът. Някои от тях даже могат да се превърнат в психоза поради риска от предозиране. Достатъчен пример са пластичните операции – дамите трудно се спират на една корекция. Правят нови и нови. Пробват още и още разкрасителни техники.

Смяната на имиджа като борба с ниската самооценка показва страх от загуба, което пък има обратен ефект за партньора. Подсказва му, а понякога даже го амбицира да търси алтернатива – друга или друг. Което пък се превръща в причина за още по-ниска самооценка на стараещия се да се покаже какъвто не е.

Човекът с нормална и добра самооценка се познава по едно нещо:

Той НЕ стои, където не му харесва – независимо дали иде реч за работа, връзка, среда.