От соцминалото ни е вкоренено нещо съветско, което остава неизтребимо и до днес. Според твърдото ни убеждение валерианът е универсален помагач при болка – лекарство – чудо и приказ. Да, ама не. На това сме посветили днешния ни лайфхак.

Разследване на база на проучване в лабораториите на престижни научни институти на руската НТВ доказва, че валерианът не е лекарство. Страшно признание за нация, която десетилетия наред е свикнала да го пие и да се успокоява с това. Само че, както твърдят експертите след задълбочените опити, това успокоение е измамно – т.нар. плацебо ефект – лекува ни само нашето съзнание и подсъзнание, което прави моментално връзка по име: валериан – убиец на болката. Ала всъщност работи само силата на вътрешното ни самоубеждение.

Защо не се получава онова, което очакваме от валериана. Да, вярно е, той съдържа гама амино-маслена киселина с нейния антистресов ефект, но бедата е, че чрез него тя НЕ достига до мозъка, само се движи с кръвта, където си и остава. А болката и преминаването й са психически усещания, не физически, няма как да действат без мозъка.

Истински ефект има въпросната билка, ако е в комбинация в настойка със спирт – свойствата на алкохола да притъпява усещанията работят.

Не е случайно, че в САЩ валерианът, който не е така популярен както в Русия, у нас и в целия бивш соцлагер, е класифициран по принцип като хранителна добавка. 

Откъде идва легендата за валериана като пенкилер? От Италия, разбира се. Някой си Матео Селватико, сиреч Горския, описва билката в книга още в Средновековието и така я институционализира. От него е и името – валериана, сиреч здравец, ако преведем директно на български. Убеждението успокоява, вместо растението, което така силно се култивира, че за 8 века от популяризирането му посредством произведението на господина до момента са култивирани 280 вида валериан.