- А какви са отношенията ви с неговия баща Жоро Торнев? В крайна сметка разделени ли сте или продължавате да бъдете семейство?

- Знаете ли, и аз това се питам непрекъснато. Мисля, че не сме точно семейство, но и не сме разделени окончателно. Иначе отношенията ни са добри – ние сме духовно свързани и си помагаме, когато това е необходимо.

- Щастлива жена ли сте и какво всъщност ви прави доволна от живота?

- Усещането за щастие е субективно понятие, а до пълното щастие човек достига едва няколко пъти в живота си – при знаменателни събития като сватба, раждане на дете… Аз често съм близо до усещането за щастие, дори твърде често. Благодарна съм на Бог за това. Такъв човек съм, светоусещането ми е такова – да се вглеждам в хубавите неща и случки в този живот и вероятно затова съм по-често усмихната, отколкото обратното..

- Ковид кризата повлия ли по някакъв осезаем начин на живота ви? Сблъскахте ли се с вируса?

- Да, разбира се, на кой не повлия това лепкаво чудовище… Толкова съдби промени, толкова хора погуби… Как да продължи човек напред не знае… Маски, спиртове, ваксини, страх, напрежение, очакване на нови и нови вълни…Да, повлия ми всичко това, но както всички останали хора, трябва да намерим начин да продължим напред. Ваксината е един от тези начини… Иначе да – сблъскахме се с този вирус. Аз и Жорко се разболяхме. Жоро и Лори (дъщеря ми) – не. Те двамата вече са ваксинирани, ние с Жорко ще се ваксинираме до дни (предвид факта, че прекарахме вируса, тестовете показаха, че имахме три пъти над нормата антитела)

- Как ще коментирате наложените мерки в в страната?

- Аз не коментирам решения на ръководни институции. Те са там, за да вземат решения в кризисни ситуации. Аз съм гражданин на тази стана, за да ги спазвам. Това е..

- Мира, отскоро ви виждаме на екран и като водещ на „БНТ на 60”. Как се отрази на отношенията ви с Драго Драганов тази промяна?

- Подобни промени не са нещо необичайно, те са част от динамиката в телевизията – не само в БНТ, но и като цяло. Драго е човек, когото дълбоко уважавам и смея да нарека мой приятел. Чини ми се, че той би казал същото за мен и се надявам това завинаги да остане така.