„Една акушерка, усвоила изкуството си в Главната болница на Париж под ръководството на прочутата Луиз Буржоа, акушира на 13 януари 1622 г. на симпатичната госпожа Поклен, по баща Кресе, първото дете, недоносено отроче от мъжки пол. С увереност мога да твърдя, че ако бях успял да обясня на уважаемата баба кого именно е поела, тя би могла от вълнение да направи пакост на детето, а с това и на Франция.“ Така започва „Животът на господин Дьо Молиер“, своеобразен биографичен роман, в който жизненият път, съдбата, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер са представени през погледа и с живописното и достоверно перо на неговия руски събрат Михаил Булгаков. „Срещата“ на двама световни творци, живели в различни столетия, но кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда история, наподобяваща пъстро театрално зрелище, низ от сцени с ярък декор и колоритни действащи лица. „Животът на господин Дьо Молиер“ (1932-1933) излиза за пръв път едва през 1962 г., след смъртта на своя автор. Михаил Булгаков (1891-1940) е бележит руски писател и драматург, роден в Киев. Той е първото от шест деца в семейството на професор по теология. Завършва с отличие Медицинския факултет на Киевския университет през 1915 г., практикува по специалността си до 1919 г. По време на Руската гражданска война той се присъединява към Бялата гвардия. Оказва медицинска помощ на чеченци, кавказци, казаци, руснаци. След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 г. се установява в Москва с намерението да се занимава с литература. Там става писател и се сприятелява с Валентин Катаев, Юрий Олеша, Иля Илф, Евгени Петров, Константин Паустовски. Публикува множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Пиесите на Булгаков в Московския художествен театър са режисирани от Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Широка известност Булгаков получава през 1926 г. с пиесата „Дните на Турбини“, която става изключително популярна заради отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа. В края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятан за най-значимото му произведение.