"Страхът от грешка е най-голямата грешка", както вече сме откривали, а специално страхът от публично говорене (независимо пред един-двама или пред 2 милиарда души) е сред най-често срещаните. Той е част от по-големия страх да не се изложим/опозорим, което пък е част от налагания от обществото комплекс за малоценност, поради пакет от остарели норми, водещи до въпроса: "Какво ще кажат другите". Той е на практика същият като въпроса: "Кой си ти, бе". Именно на преодоляването на тези страхове и комплекси сме посветили днешния и утрешния ни лайфхак.

РЕЧТА Е ДРУГОТО НИ ЛИЦЕ, ПО НЕЯ - НЕ ПО ДРЕХИТЕ - НИ ПОСРЕЩАТ И ПО НЕЯ НИ ИЗПРАЩАТ.

Не се раждаме оратори и никой не може да се престори на оратор, без да го умее - всичко е въпрос на подготовка и практика, т.е. на РАБОТА. И то не само от хората, на които се налага често да се изявяват, защото са известни личности, политици или преподаватели. Това е част от т.нар. МЕКИ УМЕНИЯ, производни на МЕКАТА СИЛА, по които мнозина СЪДЯТ ЗА НАШЕТО ЛИЧНО НИВО посредством нашето представяне - независимо дали на интервю за работа, на делова среща, на лична среща, на гости или при представяне на проект в службата.

ХОРАТА НЕ ПОМНЯТ ДЪЛГО КАКВО СМЕ КАЗАЛИ, А КАК СМЕ ГО КАЗАЛИ, КАКВО УСЕЩАНЕ СМЕ ОСТАВИЛИ В ТЯХ, Т.НАР. ВАЙБ.

ЗАТОВА НАЙ-ВАЖНИ СА ПЪРВИТЕ 6 СЕКУНДИ, КОГАТО СЕ ФОРМИРА ОНОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ "ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ" И ХОРАТА СА НАЙ-СЪСРЕДОТОЧЕНИ ВЪРХУ ПРЕДСТАВЯНЕТО НИ, А СЪЩО И ФИНАЛЪТ. Хубаво е винаги да завършваме на "добра нота", както казва най-големият италиански тв водещ през последния повече от половин век Бруно Веспа.

И СТАРТЪТ, И ФИНАЛЪТ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОСВЕТЕНИ НА УСМИВКА И АДЕКВАТНА, ПО ВЪЗМОЖНОСТ АКТУАЛНА ШЕГА, НО САМО АКО ИМАМЕ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР И ТО НЕ Е ДВУСМИСЛЕНО.

ЖИВЕЕМ В КУЛТУРАТА НА КОНТЕКСТА, В КОЯТО НАД 80% ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЕТО, ПРЕДСТАВАТА И ОНОВА, КОЕТО ЗАПОМНЯМЕ ОТ ИЗЯВАТА НА ДРУГИЯ СЕ ДЪЛЖИ НА НА СЪДЪРЖАНИЕТО, А НА ВСИЧКО ОСТАНАЛО, КОЕТО ФОРМИРА ОБРАЗА - ОТ ГЛАСА С ТЕМБЪРА, УВЕРЕНОСТТА, СИЛАТА, ОРИГИНАЛНОСТТА, БОГАТСТВОТО НА РЕЧНИКА, ЧЕСТОТАТА НА УСМИХВАНЕ, ДРУГИТЕ СЪЗДАВАНИ ЕМОЦИИ ДО ВИЗИЯТА НА ПОДНАСЯЩИЯ СЛОВОТО И СЪОТВЕТСТВИЕТО МУ НА ФОНА - НЕ САМО КАТО СРЕДА, НО И КАТО АДЕКВАТНОСТ.

СУПЕР ВАЖНА Е ЛЕКОТАТА НА ОБЩУВАНЕТО, КОЯТО ИЗИСКВА ПОНЕ 2 КОМПОНЕНТА: ОСВЕН ОСТРОУМИЕТО, ТОВА Е И ДА НЕ ПРЕЯЖДАТ СЪБЕСЕДНИЦИТЕ НИ С НАС, т.е. да дозираме според слушателите дълбочината, времетраенето и начина на поднасяне на информацията. Трябва да дозираме и импровизациите, в това число шегите, което пък може да стане едва, след като се чувстваме достатъчно сигурни в себе си като оратори.

ТРЯБВА ДА БЪДЕМ НАЧЕТЕНИ, това другият го разбира по богатството на речника ни, И НАГЛЕДАЛИ СЕ, максимално владеещи визуалността като задължителен елемент на комуникацията днес.

ТРЯБВА ДА СИ ПОЗВОЛИМ ДА БЪДЕМ ИНТЕРЕСНИ, както многократно сме призовавали по различни психо теми - ДА СПРЕМ ДА СИ ЗАБРАНЯВАМЕ. И ДА НЕ СЕ ОПРАВДАВАМЕ!

ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ТЪРПЕЛИВИ - нормално е в началото нещата да не бъдат с WOW-ефект, но не бива за това да виним себе си или събеседниците/аудиторията. Ще става все по-добре.

НЕ ТРЯБВА ДА СЛУШАМЕ РОДИТЕЛИ, ПОЛОВИНКИ, ПРИЯТЕЛИ, БЛИЗКИ, ако се опитват да ни спират, а само собствената си интуиция, т.нар. вътрешен глас.

ХЕЙТЪТ Е МЕРИТЕЛ ЗА УСПЕХ НА ПУБЛИЧНОТО ГОВОРЕНЕ - значи, че сте забелязани, което е добра първа крачка.

НЕГАТИВНАТА ЕНЕРГИЯ КЪМ НАС Е ПОДГОТОВКА ЗА ЕНЕРГИЙНА УСТОЙЧИВОСТ ОТ НАША СТРАНА.

Ако някой хейти още по време на изказването Ви: обърнете му внимание. Така го ОБЕЗОРЪЖАВАТЕ! Успокоявате и него, и собствената си тревожност по този начин.

Друг лайфхак за успокояване е елементарният прийом в началото и/или края - ПРИЗОВЕТЕ ПУБЛИКАТА САМА ДА СИ АПЛОДИРА - ТОВА Е НАЧАЛОТО НА ЕДНА ВРЪЗКА И ПОЛОЖЕНИЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ WIN-WIN - И ДВЕТЕ СТРАНИ ДА ПЕЧЕЛЯТ. КАЗВАМЕ НА АУДИТОРИЯТА - НЕ ДЕЛЯ ХОРАТА, "ВСИЧКИ СМЕ ХОРА НА ТОЗИ СВЯТ", АЗ СЪМ НА ВАША СТРАНА.

Борис Ангелов