60-то Венецианско биенале на изкуствата с куратор Адриано Педроза под мотото Stranieri

Ovunque – „Чужденци навсякъде“ отваря официално врати за публика на 20 април 2024г. Интересно е, че от създаването си досега Биеналето се е провеждало на нечетна година. Заради пандемията от Ковид 19 поредността се промени и сега това е второто откриващо се на четна година.

Предварителните откривания на отделните национални павилиони са на 17, 18 и 19 април. Българският павилион с комисар д-р Надежда Джакова ще бъде открит на 19 април от 17 часа. Специално за откриването пристига министърът на културата Найден Тодоров. Заедно с него ще бъде и зам.-министър Амелия Гешева. Първите, които са видели вече подредена инсталацията в българския павилион, са едни от най-авторитетните журналисти Лора Къминг, завеждащ секция критика на „Обзървър“, Йелена Совронич, Empire Lines и Табиш Кан от FAD. 23 световни медии с 500 млн. аудитория са писали за българския павилион още преди откриването му. Проектът е квалифициран като една от сензациите на тазгодишното биенале. От българска страна, да отразят участието, пристигат екипите на БНТ, бТВ, БНР, БТА, Дир.Бг, в. „Труд“ и сайта за култура „Въпреки“.

Българският комисар Надежда Джакова беше сред хората, които първи успяха да разгледат Биеналето. „Преобладаващата насока тази година са връзките, които павилионите правят между неразказаното минало и имагинерното бъдеще. Зрителят е потопен в мултимедиен свят от образи на исторически личности и събития, премесен с въображаеми светове от бъдещето. В този общ разказ българският павилион отправя сериозната си позиция, връщайки ни към недалечните събития от периода 1945-1989, към темите за паметта, травмата и колективното лечение, с ясното послание на авторите Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, че споменът не може да бъде заличен, дори и потискан“.

Кураторът на „Съседите“ Васил Владимиров споделя, че „българският проект представя неразказани истории на „чужденци в родината си“, които са били подложени на преследване, лишаване от свобода без съдебен процес и са преживели лагери за принудителен труд заради религия, политически убеждения, дори външен вид. Проектът документира систематичното преследване, което засяга политически дисиденти, много от тях с леви убеждения, селяни, които са искали да запазят земята си, художници, странни хора, турски, ромски и мюсюлмански малцинства и безброй обикновени хора, които се отклонявали от тесните правила на режима. Проектът не само служи като трогателен мемориал за жертвите, но също така предлага критична рефлексия върху потисническия политически климат от миналото и сегашното институционално колебание да се изправи срещу неговото наследство“.