НАЙ-НОВИ
Снимат филми за всеки от членовете на...
Носителят на "Оскар“ и "Златен глобус“ Сам Мендес ще...
Галя от Каризма с рядка поява
Галя от Каризма се появи на промоцията на новия албум на...
Сидни: Най-зеленият и най-чистият град на света има дискретен чар, който покорява
29.09.2024 08:00 | Видян 751 пъти
Всеки си представя операта в Сидни, когато стане дума за този град и за Австралия изобщо и тя наистина е прекрасен символ на мястото и създава усещане за щастие от архитектурата, така че човек не може да спре да я снима. Но това е само един от безбройните плюсове на Сидни, за който искаме да ви разкажем. Виж снимки тук!
Сред олимпийските кръгове Австралийският е зелен, така че целият континент така е и наричан. Сидни е перфектното доказателство, че тази работа не е случайна. Близо половината от площта на този огромен 5,5-милионен град е заета от прекрасна и при това отлично поддържана зеленина.
Но то е зелено, каквото нямаме в Европа, дори по надморските склонове на Ирландия, в които досега бяхме влюбени като очевидци.
Още повече, там не вървят хей така по улиците и парковете ибиси и папагали какуду, които понякога току прехвърчат за радост на снимащите усъдрно туристи.
Сидни печели и титлата за най-чист град на света, като – отново очевидци – тук е по-трудно да се види боклук, дори един-единствен на улицата, даже отколкото в Сингапур, който също много обичаме. Трябва да вървите с дълги часове, ако не и с дни, за да забележите случайно хвърлена от някого хартия.
Понеже цигарите са твърде скъпи, в Сидни няма да видите пушачи, а поради това и фасове.
Една хубава разходка започва от самия център с прекрасния парк с монументите на героите от двете световни войни и на „откривателя” на Австралия – Капитан Кук, чието име младите у нас сигурно с учудване ще разберат, че не е само название на океан. Години, след като той „намира” най-новия, поне според европейските представи, континент, именно днешен Сидни е първото място, където заселват британци. Но не лордове и лейдита, а опасни престъпници. Градът е основан като затворническа колония. Не минава много време и преди малко повече от 2 века той се превръща в обикновено селище, макар и с все същите „скандални” обитатели. И оттогава не е престанал да бъде първи във всяко отношение в Австралия. И не само.
От парка, който завършва с импозантната, но не прекалено (в Сидни нищо не е прекалено, нищо не е тревожно и нищо не е различно от умерено) катедрала, която датира от 1928 г., от най-старото здание на града и континента, което е на малко повече от 200 г., започва още по-мащабен, още по-красив и още по-зелен огромен парк с дивни ливади, обкръжени от сигурно хилядолетни или поне многовековни магнолии с обиколка на дънера, която трябва заедно да прегърнат десетина души, за да я обхванат, от палми и тропически храсти. В единия край са се наредили като по конец небостъргачи. В другия са пръснати галерии. А в края му, по посока на световноизвестната Опера, е чудната ботаническа градина.
Досега наш фаворит беше нейната посестрима от друго удивително красиво дори само природно място – Рио де Жанейро, но в Сидни всичко е толкова прекрасно подредено, обгрижено, култивирано, но в същото време натурално, че влюбването е неминуемо. Както бе писал поетът по друг повод: „толкоз просто и логично”.
Ботаническата градина прелива в изумителен вече крайбрежен парк, увенчан на „носа” си със зданието на Операта, към което са насочени от всички посоки несметни погледи, обективи и пози.
Величествената постройка, която всъщност имитира силуета на една от местните причудливи риби, каквито – както много неща в Австралия, са неповторими другаде на планетата, наистина е невероятно фотогенична и също води до любов от пръв поглед.
Покрай нея са „опнати”, както е по световната мода, преобразените в модни заведения и магазини някогашни кейове.
Преди да се спрем на тръгващите оттук, досами операта и откриващи най-добри възможности за снимки на нея и т.нар. скайлайн на града и за моста между двата бряга на залива, т.нар. Харбър бридж, прочут с новогодишните илюминации, които откриват вечерта на всеки 31 ноември в световните новини, да отбележим нещо, което е за подчертаване в този град.
Когато в Столичния общински съвет някой постави темата за обществените тоалетни, каквито вече почти не ни останаха, обикновено настават неловки и тъпи погледи и хихикания, сякаш сме събрали в градския си парламент срещу 7500 лв. месечно за ангажираност от 4 до 8 часа общо на месец, пубери.
В Сидни обществените тоалетни са много, в прекрасен вид, отлично поддържани и точно на място. Пристанището не прави изключение. Скрити са на долното от двете нива, на които се разделя крайбрежната алея покрай операта. Така хем са невидими – макар да се отлични в това число и по дизайн, хем са досами забележителностите, магазините и заведенията.
Пристанището събира стартовата точка на фериботите за най-красиви местенца във фиорда на Сидни като Манли, за който ще ви разкажем, за големия зоопарк и др., и качена „на втория етаж” гара на влаковете, около която пък са подредени, пак по конец, небостъргачите на най-престижните хотелски вериги.
Както вече подчертахме, всичко в този град е перфектно направено, така че да бъде възможно най-удобно за местните хора и за многото туристи. За чието посещение октомври е най-добрият месец.
Въпреки че се води нещо като наш април-май, смята се, че от 7 октомври в Сидни идва лятото. Не че през местната зима температурата през деня пада много до под 20 градуса. А през септември – тукашен март, както станахме свидетели, стига и до 30. Точно заради това Сидни е сърфърска столица на света, но отделно ще разказваме за Бондай и другите приказни местенца – квартали на този удивителен град, където смелчаци от цял свят ловят огромните вълни.
Ще обърнем внимание и на другото пристанище с красивото име на любим човек Дарлинг харбър, защото то поставя другата крайна точка на събрания между тях център на града, проектиран като наниз от прави и широки улици, които се пресичат в прави ъгли, така че човек просто няма как да се изгуби.
Дарлинг веднага прави впечатление на българския турист с един огромен флаг, който гордо се развява между павилионите на уникалния зоопарк и свързания с него Аквариум, между които се мъдри отделението на музея на восъчните фигури Тюсо от една страна и Военноморския музей от друга. Знамето е доста по-голямо от нашия пряпорец, който се прокъса на Рожен, но тук никой не го смята нито за „простащина”, нито за проруска пропаганда, а са го оставили да се вее волно над Сидни като символ на свободата, въпреки че де юре Австралия все още се води за доминион под короната на крал Чарлз.
За тая британска връзка напомня популярната в ресторантите и кръчмите английска комбинация фиш енд чипс – панирана риба с пържени картофи. Както и изобилието на наливни бири, на които – също като англичаните, оситата – сиреч местните, им казват на странния си акцент „ейл”. Ако търсите хубава кръчма в тоя стил, яхт клуба на Дарлинг харбър е точно за вас – намира се точно до моста откъм атракционите, които вече споменахме.
Сред тях най-атрактивна е експозицията Wild Life, която представя живи екземпляри на тасмайнийски дявол, гущер Шингълбак с 2 глави в противоположните части на тялото от местна порода, най-опасната птица в света, която е щраусоподобна и непозната за нас до момента, коали на слънчева тераса – винаги местните подчертават, че тя не е мечка, както и възможност за снимка с истинско кенгуру.
Вярно, от най-малките. По-големите обаче са и опасни. Дребната порода, освен дружелюбна и отлично позираща, е и приятна на пипане – козината е като на зайче. Кунгерата и коалите са от едно семейство, макар първите да приличат на гризачи, а вторите – на мечета.
В съседния аквариум – изгодно е да се купи един билет за двете, защото хем е с намаление, хем дава възможност за посещение на втория обект отделно, стига да е в рамките на 24 часа, удивително е да се наблюдава как огромни акули не обръщат внимание на водолазите, които чистят обиталищата им и им дават храна. А също да се качи човек на лодка, с която да обиколи леденото царство на пингвините, които си играят наоколо. Забавна е и разходката в царството на медузите със специални техно-ефекти. За децата преживяването пък е наистина грандиозно.
Обиколили уникалните места на Сидни, спокойно можете да се потопите в живота на неговия център, който напомня Сититата на канадски или щатски град с небостъргачите и огромните магазини под тях.
Има един по-различен обект – стария дипартмънт стор до кметството, подреден като ГУМ на Червения площад в Москва, защото датира от същата епоха. Другото са брандираните витрини на най-големите световни брандове – има дори Шанел, който не е навсякъде, огромен Ермес, цяла сграда Диор и т.н. И мега огромния брит мол Уестфийлд, обхванал на практика цял стар квартал, заедно с нациоалния Мейр и техния типичен консервативен австралийски събрат Дейвид Джоунс на отсрещния ъгъл.
Смятането на цените в австралийски долари е лесно – към числото от етикета, слагате 20% (все едно ДДС), за да получите сумата в левове.
Тази работа важи и в ресторантите. Ще видите, че тук определено доминират азиатските във всичките им видове и с фюжън между японски, китайски, тайски, виетнамски и т.н. Те са смятани за народни. Италианските пък се водят по-престижни, така че пицата излиза нещо като 40 лв. в центъра на Сидни. Цените са горе-долу еднакви в различините италинаски или псевдо италиански ресторанти.
Не се нагала да поръчвате минерална вода, защото в Сидни, както и в Мелбърн, учудващо за толкова големи и при това океански градове, наливната от чешмата – т.нар. тап уотър, е чудесна.
Понеже не всеки си взема австралийски долари от България, а тук ги продават при добър курс, разчитайки да плаща с карта, трябва да знаете, че на повечето места в таксита, хотели, ресторанти, магазини, местните слагат такса върху всяко използване на кредитната. Нещо, което вече се прави и във френските таксита например, както сме дължни да предупредим по-неопитните туристи. Само че, ако парижките бакшиши добавят 4-5 евро, защото не им цакате в брой, оситата са много по-скромни – в повечето случай става дума за долар – два. Все пак питайте, защото има и места, примерно магазини, където директно си добавят процент към сметката.Което при стотиците и хилядите долари вече си е нещо.
Борис Ангелов
Сидни - София
свързани новини
Катарската Пустинна роза на Нувел: Щастието от архитектурата
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !