На по-малко от час по магистралата от Мелбърн е градчето Торки, което освен курорт като английското, на което е кръстено, има световна слава и като обетована земя на сърфа и сърфърите. Това е родината на култовата специализирана марка Рип Кърл и на създадената от първия й дизайнер - Куиксилвър, които са достатъчно популярни по света и у нас. Оттук започва една от най-големите колективни забележителности на Австралия – прекрасния Велик океански път, построен точно преди 105 г. от завърналите се от фронта на Първата световна война местни войници.

ВИЖТЕ НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК!

Торки е много приятно място, също като другите градчета по Великия път, лишено от някакви Плази, Грандове и прочие големи хотели, с малки – предимно едноетажни вили и места за настаняване.

Плажът обаче е чуден – хем много дълъг, хем много дълбок, т.е. широк, и всеки ден по всяко време и във всеки сезон, даже в австралийската зима с нейните около 20-градусови температури, привлича сърфъри от всички възрасти – от 7 до над 70 г., както се убедихме с очите си.

Покрай ивицата с мек златен пясък се вие прекрасна и отлично окосена трева по хълма наоколо, пластики бележат пейзажа за разкош, народът се преоблича до голо насред зеления пояс и веднага се бухва във водата. Както навсякъде в Австралия, не са забравени и обществените тоалетни, като тук те не са така перфектни, понеже сърфъри с различни дъски спорят коя е по.по-най по стените край нужниците, та и скицират мненията си. Което е забавно!

Трябва да тръгнете по Великия океански път на юг – югозапад, за да преминете през специалната му Порта – неголяма арка над двете само ленти – по едно платно в посока, ширнала се край един от най-красивите от огърлицата плажове по един от безспорно най-красивите като гледки маршрути на цялата планета. Има си и леко соц по стил паметник на построилите пътя, до който се снимат главно китайските туристи, а те са най-многобройни по маршрута.

Наоколо по склоновете покрай целия път са се опнали вилните места на местните знаменитости. Най-забележителната, която всеки ще ви покаже, е на драматичен склон на океана преди Лорни, където и терените са най-скъпи заради нея – принадлежи на тукашната звезда Никол Кидман от времето, когато с Том Круз играеха семейство. Само напомняме, че и Кейт Бланшет, и много други киноикони са родом от Мелбърнско, така че купувачи на приказните и минималистични в повечето случаи къщи за милиони има в изобилие.

Обикновено пътуващите по Великия океански спират за обяд или за кафе в градче на име Аполо. То е известно с няколко малки и приятни заведения на самото шосе. От другата му страна е плажът, който тук не е най-възхитителният от многобройните наоколо, но също е доста хубав, разбира се.

Ние избрахме ресторантче за обяд, което е култово заради специалния си Lobster Roll или нещо като бургер с лобстер/омар, наистина изваден от океана – ще видите и него, и сьомгата изложени в малката витрина покрай възтесния бар, зад който персоналът приготвя пред посетителите тяхната проста, но вкусна храна.

По-надолу по пътя обикновено се спира за наблюдаване на коали в естествена среда, като винаги гидовете уточняват – те спят поне 20 часа на ден, така че обикновено не стават много за снимки, както и не са мечки, противно на световно разпространеното мнение, а са от семейството на кенгурата – торбести.

Апропо, недалеч от алеята с вековни дървета, на които висят спящи коали, а под тях крачат пъстри папагали, на ливада по склона нагоре – невъзможно и зареждащо зелен, са се настанили да почиват братовчедите кенгуру, също в естествена среда. Те обаче и в релакс доста мърдат, така че не са лесни за фокусирана снимка.

Случи ни се и класиката – да ни мине кенгуру път, за което местните нямат поверие дали е късмет или лош знак, та ние го приехме за прекрасен. Докато човек си извади снимачката и натисне нейния „спусък” – скокливото животно набързо се шмугва в храстите или направо в гората – покрай Великия океански път на много места има джунгла.

Върховният момент на пътешествието е посещението на Дванадесетте апостоли – феномен, подобен на нашите Белоградчишки скали, но още по-царствено разположен в океана, недалеч от високия и също каменен бряг.

За наблюдение на фамозните образувания са създадени няколко свързани тераси, като човек просто не усеща как лети времето,докато запечатва наистина неповторимата природна красота.

Мястото е ултра ветровито – все пак от другата страна на океана е Антарктика, а брегът е супер открит и висок, но най-смелите слизат по специални стълби да отснемат скалните форми откъм плажа.

Разглеждането, освен от ниско, може да стане и от много високо – с вертолет. Хелипортът е на неземно зелена морава до големия паркинг за посетителите на 12-те апостоли.

Тя е разделена от безкрайна шир, населена със стотици овце от местната порода като облачета – толкова много вълна имат, които кротко пасат.

За разлика от индийските туристи, на които разходката с летателен апарат след уикенд и пикник върху колата на паркинга е любима атракция, поради което образуват и опашка на минилетището.

Борис Ангелов

Великият океански път - София