"Защо яхтите на Бил Гейтс и Пол Алън са в Рейкявик? Защото често плават до Гренландия, за да следят проучванията за невероятните залежи на нефт и газ, които се крият в шелфа и недрата и и в които милиардерите инвестират", това ми отговориха на място, когато посетих Исландия и Гренландия. И което обяснява уж внезапния, поне за онези, които не следят темата, интерес на президента Тръмп към най-големия остров в света. Заедно с надпреварата за усвояване на Арктика, в която за САЩ е супер важно да участват, тъй като освен природни богатства, там се откриват и чисто нови и супер кратки търговски пътища за Азия, които руснаците вече усвояват.

ВИЖТЕ ФОТОГАЛЕРИЯ ТУК

От Рейкявик до източното летище на Гренландия се лети не от международната аерогара, а от старата - в центъра на исландската столица. Полетът е с миниатюрен самолет за двадесетина пътници и отнема нещо като два часа. Кацането е като над атоли в тихия океан - виждат се малки островчета с бледосиня вода около тях насред ледовития океан. Отблизо вече се вижда, че "атолите" всъщност са айсберги като онзи, потопил Титаник някъде наоколо.

Пистата всъщност е заравнено тъмносиво прашно поле между планини, назъбени като Тоблерон - много приличат на величавите Алпи. Самото летище е барака със заличка и магазинче. В магазинчето веднага прави впечатление, че сувенирите са с гренландското, не с датското знаме. Флагът на острова е като индонезийския - червено и бяло, но със слънце, обагрено наопаки - в бяло и червено. Питам по темата и ми отговарят: "Да, ние сме независими и ще си отвоюваме отделяне от Дания".

Ръждясала количка за багаж, по-скоро малък контейнер, събира куфарите на групичката ни туристи, за да ги пренесе на неколкостотин метра по коларския път в единствения хотел, ако така може да се нарече най-внушителното здание в селцето или градчето, което ни приютява.

Другата по-значима сграда е черквата. Местните казват, че са я сглобили от дъските на разбил се в залива им кораб навремето.

Живеят доста бедно като за поданици на втората по богатство държава в ЕС - Дания. Къщичките им в ярки цветове са прогнили и пред разрушаване, нямат бани, освен обща. Нещото като магазин е заредено като нашите селски при соца - някоя и друга консерва, някоя и друга кутия датски бисквити и тем подобни, плаща се в крони.

Има и импровизирано магазинче за сувенири, където предлагат всякакви неща - даже къси панталони, направени от козината на кучета - човек ги и вижда наоколо с впечатляващите им кожуси, пригодени за местните условия.

Понеже бяхме в лятно време на най-големия остров в света, изслушахме клетвите на местните към глобалното затопляне - температурите при тях през юли вече надминават 20 градуса, което е незапомнено.

Докато ходят, опасали главите си с мрежи, за да не ги дразнят супер досадните местни мухи, местните хора разправят как стоят нещата при тях. Разчитат на независимост, защото малкото им население - колкото на Перник примерно, което се простира на територия почти 20 пъти по-голяма от площта на цяла България, очаква джакпот от разработването на полезните изкопаеми, чиито находища вече са намерени на техния остров. Въобще не се притесняват, че източните и западните гренландци нямат никаква комуникация помежду си, даже говорят различни езици.

Иначе няма как да задържат младите. Нашата водачка е студентка в Дания и не смята да се връща, след като завърши. Така са и връстниците й. По-възрастните хора пък са доста необразовани и не могат да правят друго, освен да карат моторници наоколо и да ловят риба.

Те са истински ескимоси - с широки монголоидни лица и само цепки за очи, обаче поради високите температури, лете с почти черна от пресилното слънце кожи.

Много обичат да обясняват за "измамата" на географските карти, които представят техния остров като по-малък от Австралия, докато той всъщност е по-голям с 3 и нещо Българии. И надълго разправят за грешката на назовалите двата най-северни острова наопаки - Гренландия, което иде от зелено, е по-подходящото име за Исландия, тъй като там има бая зеленина. Исландия пък, което идва от лед, е много по-точното название за това, което е Гренландия с вечните ледове.

Глухарчетата са може би единствената зеленина, пък и препратка към нашите ширини от тази най-северна земя на света.

Попаднал там, човек разбира легендата за няколкото думи на ескимосите за лед. Просто вижда, че той действително има различни цветови оттенъци. Има синкав, има жълтеникав, има с други отсенки.

Това най-добре се вижда, когато го качат на моторница и навлезе с нея навътре в океана. Почти безсолен по вкус на водата, той е спокойно море край бреговете на Гренландия. Докато каращият лодката ескимос прави слалом насред малките, големи и още по-големи айсберги, вятърът толкова се усилва, че човек инстинктивно се свива на нивото на ръбовете на малкия плавателен съд.

По някое време моторът спира. Вятърът сякаш изчезва яко дим. С усмивка на черното монголоидно лице докаралият ни дотук ескимос подава приятелски термос с чай и пакет бисквити. А ние се оглеждаме наоколо към чутовните върхове на Тоблерона от планини във фиорда.

Най-чистата, абсолютната тишина се стеле наоколо. Тя е невъзможна на континента.

Природата наистина е велика. А човекът само си мисли, че я владее.

В тези дни си го мислят и управляващите безметежното след Хамлет кралство Дания. В което, съвсем според Шекспир, има нещо гнило. Националната рана за пияния външен министър, който при преговорите за независимост на Норвегия в самото начало на 20-и век оставя на местните шелфа и акваторията, без никой да го кара. И така осигурява на нововъзникналото кралство възможността да стане онова, което е днес - най-богатата държава на планетата и с най-висок в света стандарт. Понеже разработва наличните в шелфа и акваторията й залежи на природни богатства.

Ще се повтори ли датската трагедия с Гренландия? Като фарс ли?

Само след 10 дни Тръмп става президент на САЩ и едва ли ще има голямо търпение, за да ни разкаже края на тази история...

Снимки: econews.bg

Борис Ангелов