Образованието като цяло е в криза. Мислите ли, че ще се намери някакъв лек за него?

Не образованието, а вниманието, което обществото и държавата му обръщат, е в криза. Недопустимо е, когато в програмата на Европа 2020 образованието, науката и иновациите са посочени не като приоритети, а като Приоритетът на Европа, при нас всяка година парите да намаляват. Това противоречи и на решенията на правителството. Една от основните причини за проблемите, които имаме сега, са грешките на финансовия министър. Имаше хора от политически партии – ДСБ, СДС, които казаха на Дянков още миналата година декември месец, че бюджетът няма да издържи и трябва да бъде прекроен. Той първо бе категоричен, че трябва да бъдем в определена финансова ситуация, за да влезем в чакалнята за Еврозоната. Не влязохме.

След това го беше страх да направи нещо през януари, както му предлагаха. После обяви, че през юни, ако не се е справил със ситуацията, ще си отиде от България. На трети август излезе постановлението, с което беше съкратен допълнително с още 20% бюджетът на държавните университети. Ако януари беше приета тази сметка, ние щяхме да разхвърляме съкращенията в цялата година и това щеше да бъде по 700 хиляди месечно. Нямаше да е лека ситуацията в никакъв случай, но по някакъв начин щяхме да оцелеем. Когато август ти кажат, че в 5 месеца трябва да направиш 8 милиона лева съкращения, това е по 1 млн. и 600 хиляди. И факир да си, няма как да го направиш. Това е тотална грешка на финансовия министър и той трябва да си поеме отговорността за нея. Той положи на колене държавата и специално българското образование.

Ако сравните парите предназначени за образованието и за системата на МВР, какво се получава?

Бюджетът за образованието е близо 700 млн. лв, по милиард за полицията и за армията. Това ясно показва кои са приоритетите. А Сергей Игнатов има в своето ведомство повече учители, ученици и студенти, за които трябва да се грижи, отколкото има служещи в армията или полицията, без да броим, че от военните в днешната ситуация абсолютно нищо не зависи. Те не ни пазят от нищо, защото сме обкръжени от съюзници. Ако парите за полицията се даваха за реална работа, нямаше да имам нищо против. Но за съжаление там действащите служители са по-малко от 40% от общо работещите. При тази ситуация гарантът за сигурността и реда в България е новото поколение. И това, което се прави в момента е безумие и ще се отрази страшно тежко на обществото.

Каква е максималната сума сега, която един лектор ще получава?

Нямам никаква представа. Тя е 60% от основната заплата на един професор. Във всеки случай ви гарантирам, че основната заплата на ректора с добавката, която получава затова че е ректор, е малко повече от основната заплата на старшина. В момента редниците в българската армия взимат около 800 лв, а нашите асистенти не могат да достигнат такава сума.

Щастлив човек ли сте?

До преди три години бях щастлив човек. Вече не мога и да спя. Всяка сутрин се събуждам в два-три през нощта и тръгвам с едно изключително неприятно чувство към Университета. Години наред съм тръгвал с усмивка. За съжаление ситуацията сега е такава, че след като престана да бъда ректор ще, ми бъдат необходими няколко месеца, за да мога да намеря къде съм си скрил усмивката.

Какво значение имат парите за Вас?

В книгата на Ерих Кестнер - Малкият мъж, покровителят на малкия мъж казваше, че парите не са най-важното нещо в живота, но вероятно стоят на едно от първите места от второстепенните неща.

За какво се молите най-често?

Може би за повече човещина.
 
Кое е най-голямото Ви прегрешение?

О, аз не съм католик!

Какво не можете да си простите?

Не мога да си простя, че преди три години тръгнах по този път с мисълта, че трябва нещо да се направи допълнително за Софийския университет.

С какво печелите хората?

Дали ги печеля?

Коя е най-голямата Ви загуба?

В момента това, че не мога да се занимавам с любимото си хоби – да правя изследвания и да пиша книги.

Кое е непростимо?

Много неща са непростими. Предателството. Способността да говориш едно в очите на човека и съвсем друго, когато не те гледа. Способността да даваш обещания, които нямаш никакво намерение да изпълняваш.