НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Патрашкова: Нищо лично срещу Бойко и Цецо!!!
13.01.2011 16:59 | Видян 10871 пъти | Гласували 3
- Госпожо Патрашкова, досега премиер не се бе закачал толкова активно с журналист. На какво отдавате специалното внимание на Бойко Борисов към Вашата персона? Интересно е, че той споменава Вашето име като "враг", а не това на вестника. Защо ли нещата са толкова лични?
- Не крия, че неочакваната фиксация на Бойко Борисов върху мен силно ме изненада. С него се познаваме, поздравяваме се, но никога не сме били близки.
Вестник Галерия, на който съм главен редактор, излиза малко повече от година. Известно е, че той е доста критичен към властта, защото според мен това е каузата на журналистиката. Друг е въпросът, че медиите напоследък се държат изключително слагачески с управляващите и ако си по-опозиционен, това се забелязва, а навярно дразни, когото трябва.
Публикували сме доста остри текстове както за депутатите и министрите на ГЕРБ, така също и за премиера Борисов. Понякога може и да сме допускали грешки.
Никога обаче министър-председателят не е реагирал така гневно на анализите и разследванията ни.
Реакцията му сега последва след пресконференцията, на която заедно с Явор Дачков огласихме разговорите между финансовия министър Симеон Дянков, заместника му Владислав Горанов и шефа на митниците Ваньо Танов. Както стана ясно, те доказват, че има напрежение между вицепремиерите, че Цветанов заблуждава Борисов и настоява над 2-3 фирми да се разпъне чадър.
След пресконференцията казах в интервю за Сашо Диков, че камерите на националните телевизии не са в залата. Което може би говори за натиск на властта върху медиите.
Тези мои изречения предизвикаха огромния гняв на Бойко Борисов. И той реши, че скандалът едва ли не е раздухан от мен, защото съм предизвикала националните медии и те решили да ми докажат, че не са притискани, като започнали да развиват темата. Това пък се случи, защото се оказа, че е невъзможно тя да бъде подмината.
Другото е абсурд. Как мога аз да заплашвам медии, а те да ми рапортуват?
Истински се шокирах обаче, когато г-н Борисов заяви, че аз съм по-често на екран, отколкото е самият той, защото имам рубрика в На кафе при Гала. Там коментирам светски теми и не смятам, че по този начин заплашвам властта.
Не се сърдя на премиера за казаното, защото върху него падна тежестта за париране на скандала. Ситуацията, в която попадна, е много сложна.
Убедена съм обаче, че едва ли ме смята за най-големия враг в държавата, който ще попречи на страната да влезе в Шенген. Имам сравнително добро самочувствие, но не се смятам за толкова значима.
- Основният упрек към Вас е дружбата с Алексей Петров. Бихте ли разказали какви точно са вашите отношения? По какъв начин се запознахте, а по какъв общувате сега, когато той е под домашен арест?
- Дружбата ми с Алексей Петров, както се изразявате, поражда подозрения, че той влияе върху редакционната политика на вестника, което винаги съм отричала. Макар че никога не съм отричала, че се познаваме и за мен той е интересен събеседник, от когото могат да се научат много неща. Не възприемам познанството си като „упрек”, защото нито едно от обвиненията срещу него не е доказано в съда. А самата аз искам да разбера дали той е „лоялен гражданин” или „октопод”.
С него се запознах покрай работата си през 2009 година, тогава отидох на прословутия басейн Спартак, за да направя интервю.
Наистина, веднага, след като беше пуснат под домашен арест, бях сред първите, които отидоха да го видят в дома му. Смятам, че това беше нормално поведение, защото не крия, че възприемам Алексей Петров като приятел.
Впоследствие съм се виждала с него още няколко пъти, което е известно на полицаите, които охраняват дома му денонощно. Разговаряли сме по различни теми – политика, спорт, известни личности. Ставало е дума и за Бойко Борисов. Тези разговори не са тайна, част от тях публикувах в книгата си Алексей и Бойко 2. Домашен арест, която излезе преди Коледа.
- Беше доказано, че изнесените от Галерия и Гласове записи на разговорите на шефа на митниците Ваньо Танов с Дянков и Горанов са специални разузнавателни средства. Има ли от какво да се притеснявате като човека, който ги публикува и бихте ли разказали на хората дали пък не е следвало тези СРС да са били унищожени?
- Записите нямаха никакви знаци, че са СРС-ата. Доколкото съм чувала, това са специфични звуци в началото на диалозите и звучат като писукане. Освен това от тях става ясно, че са правени през май миналата година. Ако е имало разследване срещу Ваньо Танов, но дело не е образувано, значи те наистина е трябвало да бъдат унищожени в 10-дневен срок. Това не е било направено.
Изнесохме записите, защото те засягат обществено значими теми за това какво прави властта, а не какво ни казва на пресконференциите.
Това, че от МВР, ДАНС или някъде другате изтича информация, не е наша работа.
- Като човек, който вече е бил подслушван по прословутото дело Галерия, как се отнасяте към подслушването изобщо?
- Не знам дали тогава съм била подслушвана, но сега съм убедена, че съм. Разбира се, че ни ми е приятно. Не че се притеснявам, защото аз говоря това, което пиша във вестника и казвам публично. Но не разбирам защо някой трябва да припознава в мен враг и покрай това да научава дори какво си говоря с шивачката или фризьорката. Тъпо е.
- Привърженик ли сте на тезата, че цялата истерия с подслушването може да свали правителството от власт? Очаквате ли избори 3 в 1 наесен?
- Не смятам, че огласяването на подслушани разговори ще свали правителството, но ще го разклати. Това не е нито моята, нито на колегите цел. Всички искаме да живеем по-добре и нямаме нищо лично нито срещу Борисов, нито срещу Цветан Цветанов. Но когато сегашното правителство казва, че не е като предишното, трябва да го доказва. Елементарно е властта да се сърди, когато й се посочват грешките, и да няма куража да признава гафовете си. Не смятам, че днес живеем по-добре от преди. И това не е само заради световната криза, а и заради хаоса в бизнеса, здравеопазването, социалната политика. Да не говоря, че с помпозните полицейски акции и масовото подслушване у хората отново се върна страхът от преди години. Звучи като клише, но е точно така.
- Неволно влязохте в ролята на политически, разследващ и скандален журналист едновременно, а 20 години преди това се занимавахте с културна публицистика. Остава ли Ви време да ходите на театър, на арт събития?
- Това наистина стана неволно, не крия, че ми е интересно, макар че плащам висока цена. Най-обидно ми е, когато някои хора си мислят, че защитавам определена теза за пари и съм продажен журналист. Защото има и такива мнения.
Покрай работата наистина по-рядко ходя на театър и кино, макар че артът продължава да ми доставя най-голямо удоволствие. Опитвам се да не пропускам хитовите постановки все пак. Що се отнася до т.нар. светски събития в България – правя огромна селекция. Там се явяват едни и същи хора, които се изживяват за някакви Випове, водят се безсмислени разговори и е пълно с момичета – тип „Златки”. Известно е, че те не са най-големите ми любимки.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !