НАЙ-НОВИ
Не можем да избягаме от това, което...
"Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се...
Понякога трябва да оставиш кармата да...
Понякога просто трябва да оставиш кармата да оправи...
Патрашкова: Нищо лично срещу Бойко и Цецо!!!
13.01.2011 16:59 | Видян 10870 пъти | Гласували 3
- Ако българската политика в момента беше представление или филм, какъв щеше да бъде неговият жанр - трагикомедия, фарс, гротеска, мелодрама, измисленият от авторите на тв програми вид "комедийна драма" или просто театър на абсурда?
- За съжаление, театър на абсурда, а той, както е известно, е бил модерен през миналия век. Убедена съм в това, защото ако някой ми беше казал само преди година, че ще изживея всички приключения, през които преминах през последната година, щях да му кажа, че е луд. Та нима не е абсурд мои журналисти от вестника да бъдат арестувани часове след като са снимали вилата на министър Цветанов в годечкото село Шума? При това версията на МВР да бъде, че репортерът е отишъл там с намерение да прегази с колата съседка на Цветанов или поне да влезе с взлом в дома му?
- Споделяте ли мнението, че всъщност духовната криза, която се правим, че не забелязваме е по-страшна от икономическата, която все някак ще преживеем?
- Нещата са свързани. Ако девалвацията на ценностната система не беше толкова голяма, бюджетът за подслушване нямаше да е по-голям, отколкото за култура. Ако премиерът беше прочел повече книги, сигурно нямаше да казва, че на 24 май се сеща за агнешка плешка с картофи, защото това било ястието за имения ден на баща му Методи.
Не ме разбирайте погрешно. Бойко Борисов има качества да бъде във властта, а през последните години се разви доста. Има безпогрешна интуиция какво искат хора и успява да извлече дивиденти дори от скандалите. Убедена съм, че е крайно амбициран да помогне на България. Но е и крайно честолюбив и не признава, че много от хората около него не стават за нищо. За съжаление, допуска да бъде подвеждан и май не се вслушва в мненито на мъдри хора, които не са от най-близкото му обкръжение.
- Щастлив човек ли сте?
- Някой беше казал, че щастлив е този, който няма мечти, а само желания. Т.е. иска му се да му се случи нещо хубаво, но не вярва. Аз все още си позволявам да мечтая, което означава, че не съм щастлива.
- Какво значение имат парите за Вас?
- Не казвам, че са без значение. Обичам луксозните неща, известно е, че тоалетите и бижутата са ми слабост. Автомобилите не, защото не шофирам. Въпреки това парите за мен не са най-голямата ценност. Може би защото съм израснала в семейство, в което нищо не ми е липсвало. А и баща ми, известен хирург и професор по урология, успя да ми внуши от детските години, че най-важното нещо в живота не се купува с пари. Повярвах му, защото той цял живот е бил със скалпел в ръка и е връщал хората от запътването към смъртта, към живота. Това е едно от нещата, за които съм му най-благодарна.
- С какво печелите хората?
- Тези, които ме харесват, защото и много не ме долюбват, най-често ме поздравяват, че имам смелостта да казвам това, което мисля. Правила съм го, дори когато заради позицията си съм се разделяла с много близки приятели. Дано не прозвучи нескромно, но смятам, че съм поне интересна за хората, защото, дори визуално, съм излязла донякъде извън стандарта. Имам предвид това, че съм се появявала на футболен мач с рокля с кринолин, без да се притеснявам от коментарите. Причината бе, че след това трябваше да ходя на театрална премиера, а нямах време да се прибера вкъщи и да се преоблека.
- В какво вярвате?
- Че лошите са много, но добрите ще победят. Повтарям си го непрекъснато, за да се убедя, че това наистина ще се случи.
- За какво се молите най-често?
- Може да е банално, но за здравето на най-близките си. Иска ми се да ми се случват и различни неща в личния живот. Това все пак ще го оставя в сейфа за лично ползване.
- За какво тъгувате?
- Не мога да запълня с нищо липсата на майка ми, която почина преди няколко години. Стана неочаквано. Дори ми е трудно да говоря по тази тема, защото това е събитие, към което не мога да се връщам рационално. Макар да знам, че е неизбежно.
Мъчно ми и, че се разделих с много близки приятели и то заради каузи и идеи. А може би това не са били истински приятели?
- Какво е непростимо?
-Предателството и лицемерието. Според някои трябва да има прошка за всяка грешка. Аз обаче не съм сигурна в това.
- Какво не можете да простите на себе си?
- Че заради огромното напрежение в работата понякога стоварвам всичките си проблеми на най-близките си. В такива случаи се обвинявам, че съм егоистка. Не че го вярвам, но в такива ситуации не съм права.
Или/Или
Бойко или не?
Ако се появи по-добър от него – не.
Политика или култура?
Култура.
Скандал или провокация?
Провокация.
Пари или слава?
Слава.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !