Резултат от връзката им, узаконена на 19. 09. 1912 г., е само едно стихотворение, с посвещение „На Лора” (с първоначално заглавие „Стон”), и писмата им, които са върхът на българската епистоларна традиция. В книгата са включени тези от писмата им, в които двамата изказват чувствата си, изразяват колебанията, ревността и противоречията във връзката им. И така до трагедията в нощта срещу 30 ноември 1913 г., когато хазаите им намират Лора мъртва, а Яворов прострелян в слепоочието след несполучлив опит да се самоубие.
„Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка” – признава поетът в изложението си до Апелативния съд, включено в книгата наред със свидетелските му показания за нощта на убийството и неговото завещание.

Книгата оставя читателя сам да си отговори на многото въпроси около Яворов: Той ли е бил жертва на тези жени или те на него? Тегнела ли е и над него фаталната предопределеност да умре млад, както много от големите български поети (Ботев, той, Дебелянов, Смирненски, Хр. Ясенов, Гео Милев, Вапцаров, Пеньо Пенев)? В крайна сметка Яворов става жертва на една фатална любов, започнала не къде да е, а на гробището – в Бианкур.

Съставител и редактор на изданието е Пламен Тотев, автор на предговора е Петър Величков, коментарите са на Катя Зографова и Пламен Тотев, а консултант е Петър Велчев. Снимките в изданието са предоставени от Националния литературен музей и фонд „Дора Габе” на Дом-паметник „Й. Йовков” в Добрич. Книгата е богато илюстрирана с репродукции на творби на талантливата съвременна художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”. Изданието е с твърда луксозна подвързия и цветни илюстрации.

ISBN 978-954-8308-68-7, цена 14.99 лв., 192 стр., твърда подвързия, цветни илюстрации

Не бой се и ела

От скандалния цикъл с мото от писмо на Мина: „Не мога да си дам сметка какво ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а Вие сте поет.” („Писма. Денят на самолъжата”, сп. „Мисъл”, 1906, кн. 9).

По стъпките ми редом никне жълта злоба,
аз семето на зло неволно сея вред;
миг негде ако спра, пред мене зине гроба
на всеки идеал – и бързам пак напред,
тъй може би проклинан в майчина утроба...
Но ти ела, напук на орисия зла,
        не бой се и ела.

И съсък на змии, и крясъци на жаби
аз чуя недосяган в тъмни самоти;
ден взора ми лови, нощ думите ми граби,
самси неведнъж обсипах с клевети,
че сила ме задавя сред безброя слаби...
Аз себе си ломя – от мене бягат Те,
        но ти ела, дете.

Ела свидетелствувай – в мрачна безнадеждност
как чезна за доброто, как му вярвам аз;
ела свидетелствувай колко тепла нежност
душата ми опази в тоя леден мраз;
свидетелствувай още лудата безбрежност
на моята любов... Напук на участ зла,
        не бой се и ела.