„Зефир” (2010) носи името на 11-годишно момиче, което прекарва лятната ваканция при своите баба и дядо в планината. Зефир чака с нетърпение майка й да дойде и да я отведе обратно вкъщи. Най-накрая  тя се появява, но само за да се сбогуват, преди да отпътува надалеч като доброволец. Момичето твърдо решава, че няма да позволи майка й още веднъж да я изостави така. „Зефир” е пълнометражния дебют на родената през 1969 г. в Орду, Турция, Белма Баш. През 1992 г. тя завършва специалност английска литература в Истанбулския университет. От 1990 г. работи като литературен преводач и като филмов мениджър в Турския филмов институт. Първият й късометражен филм „Борей” участва в официалния конкурс на 59-ия филмов фестивал в Кан.

Вторият сръбски филм в Балканската програма на СФФ тази година е „Жената със счупения нос” (2010) на Сърджан Колевич. Проектът получи наградата на София Мийтингс за 2007. Жена със счупен нос изскача внезапно от едно такси и се хвърля от моста в Белград. Случаят обединява съдбите на трима очевидци. Опитът за самоубийство е повратен момент за всички тях. Това са таксиметров шофьор на име Гаврило, който се опитва да избягва всякакъв вид емоционално обвързване; учителката Аника, която упорито отказва вниманието на един от своите ученици, и смахнатият фармацевт Биляна, която разбира, че мъжът, за когото се омъжва не е единствен в живота й. Всеки от героите носи рани от миналото, травма, която все още не е имал куража да преодолее. И именно тук на моста, който свързва стария град с новия Белград, започва пътят на осъзнаване за всеки един от героите. „Жената със счупения нос” е вторият режисьорски опит на родения през 1966 г. в Сараево Сърджан Колевич. През 2004 г. той снима „Боядисаният в червено сив камион”, представен в програмата „Европейско кино” на филмовия фестивал в Монреал 2004.

Сред най-важните кинозаглавия, произведени в региона, е и още един турски филм-омнибус „Истории от Карс” (2010), който обединява пет кратки истории на петима различни режисьори. Сюжетът, подписан от познатия на софийската фестивална публика Йозкан Алпер, фокусира вниманието върху увлечението на  едно момче по момиче от неговия клас, по време на пътуване през зимата. Историята на Зехра Дерия Коч разказва за жена, която се връща в дните на прехода между детската възраст и съзряването. В минитворбата на Улкю Октай  едно момиче открива колко по-различна е всъщност от останалите в семейството. Историята на Аху Йозтюрк среща зрителите с мъж, който се завръща вкъщи след смърт в семейството и разкрива няколко необикновени тайни. Последната история на Омер Емре Акай е озаглавена „Незначителна истина”.

Известният македонски режисьор Милчо Манчевски ще представи лично на 15-ия СФФ най-новия си филм „Майки” (2010), непосредствено след участието на филма в програмата „Панорама” на Берлинския кинофестивал. „Майки” е копродукция на Македония, България и Франция (копродуцент от българска страна е „Елемент Филмс” на Методи Петриков, с подкрепата на Националния филмов център). Това е четвъртият филм на Манчевски и фактите в него заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл. „Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории - две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото дори не са виждали; трима кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град. По начина, по който трите истории са представени заедно във филма, той експериментира с възприятието на публиката. Манчевски прави световен пробив с игралния си дебют „Преди дъжда” (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция 1994 и номинация за „Оскар” 1995 за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София Филм Фест познава и другите му творби „Прах” (2001) и „Сенки” (2007, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също копродукция с България.

Международната копродукция „Соната без думи” (2010) е втори игрален филм за Янец Бургер, автор и на няколко късометражни филми. Филмът пристига в София веднага след участието му в програмата на фестивалите в Ротердам и Гьотеборг. Заснет сред поствоенните пейзажи в Босна, филмът задава основните въпроси на преживелите войната – как продължава животът оттук нататък и възможно ли е човек да приеме, че смърта не съществува, след като близиките му са изчезнали. Разказът на Янец Бургер се случва в средата на едно обезлюдено място, в полузрашена къща, където овдовял мъж и трите му деца продължават да очакват нови нападения. Вместо тях до къщата им спира цветна каравана с името „Circus Fantasticus” и историята на семейството се променя.

В град Бор в Сърбия е една от най-големите открити мини за добив на мед, превърнала се днес просто в огромна дупка в земята – това е фонът, на който се развиват отношенията между трима приятели. С това представяне започва още един сръбски филм в Балканския конкурс на 15-ия София Фим Фест - „Тилва Рош” (2010), с режисьор и сценарист Никола Лежаич. Близките приятели Тода и Стефан, безгрижни скейтъри, предприемат снимки на алтернативни клипчета в бившата мина, заедно с приятелката си Дуня. Конкурирайки се за вниманието на момичето, приятелите постепенно стават съперници, като дори не обръщат внимание на протичащия пред очите им протест на работници, останали без работа. Неусетно протестът нараства до огромни размери, а момчетата се съюзяват отново заради каузата.

Най-новия филм на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка” (2010) е българското предложение в Балканския конкурс на София Филм Фест. Филмът беше добре приет и от публиката и критиката на фестивала в Москва, където участваше в конкурсната програма. Историята е позната - предава част от българската реалност в последните 20 години, но в случая е важна интерпретацията на сюжета. След продължителна емиграция Слави се завръща в България. На летището той споделя с непознати своята история: детско влюбване, прераснало в страстна любов, покрусена от разочарования; неприятности със социалистическата милиция; бягство зад граница; години, прекарани в Австрия и Америка и... какво го е накарало отново да се върне в България. Част от действието на филма се снима отвъд океана, но режисьорът бяга от класическия образ на Щатите с небостъргачите, трафика и хората, и е потърсил по-интересната Америка в малко, пустинно, но живописно, селище в щата Юта. „Посланието на филма е взето от една притча, част от която е и самото заглавие. В нея се говори за един човек, който в края на живота си се обърнал назад и видял самотните си стъпки по пясъка. Обърнал към Господ с думите - „Господи, защо в най-трудните моменти си ме оставял, виж самотните следи по пясъка?” „Не, - казал Господ, - това не са твоите стъпки. Това са моите стъпки, защото в най-трудните моменти аз те носех на ръце!"...

Извън конкурсната програма ще бъде показан още един колективен проект на новото балканско кино - филмът-омнибус „Други истории” (2010). Проектът има особено интересна идея, зад която стои Ненад Джукич – популярен сръбски филмов критик и продуцент. „Други истории” е съставен от пет късометражни откъса на млади режисьорки от страните от бивша Югославия. Това са имената на Мария Джиджева от Македония, Ивона Юка от Хърватска, Ана Мария Роси от Сърбия, Инес Танович от Босна и Хана Слак от Словения. В петте истории жените представят авторския си киновъзглед за бременността и майчинството. Колективната творба ще провокира интереса на българската публика не само поради своята тематика, но и заради традиционно силните омнибус-проекти, представяни по време на изданията на фестивала.