„Следвоенно и съвременно американско изкуство”

След опустошаването на европейските столици през Втората световна война, логично художественият център се измества от Париж в Ню Йорк. Редица европейски художници като Ив Танги, Марк Шагал, Марсел Дюшамп,  Пит Мондриан и много други са привлечени към многоликия град и отиват да живеят и творят в Ню Йорк.
Съществена трансформация в полето на изобразителността е в посока изместване фокуса на внимание от крайния резултат, получен от рисуването към самия акт на създаване на образа. От статичен предмет платното се превръща в арена, на която художникът действа.

Формират се няколко нови художествени движения. Едно от най – популярните сред тях е абстрактният експресионизъм, характерен с емоционалната интензивност на изображението и нефигуралната естетика  на европейските абстрактни движения. От 40-те години нататък Де Кунинг става водещ представител на това течение, в което творят също автори като Джаксън Полак, Барнет Нюман и др.
Характерни за този период художествени движения са „екшън пейнтинг” (Action painting), „колорфилд пейнтинг” (Color field painting). Поп арта също се заражда в средата на 50-те в Англия и се развива в края на десетилетието в Съединените щати. С това движение галерията ще запознае зрителите чрез Робърт Индиана и един от създателите на поп-арта - Анди Уорхол.

Свързван с неодадаизма, акцентиращ върху самото произведение на изкуството, а не върху концепцията за него е Джаспър Джонс, чието най-известно платно е американският флаг, както и сериите с цифри и мишени, които според Джонс са деперсонализирани, външни елементи, които представят обективно света, а не личността, чисти факти без естетическо наслагване вътре в тях самите.
От своя страна Джим Дайн фокусира интереса си към широкото поле от образи, произлизащи от популярната или консуматорска култура, на които се опитва да придаде емоционалност и лично отношение. Такива са например ежедневни те инструменти в бита, които имат автобиографичен характер и изображенията на сърца, символ на любовта към съпругата му Нанси.

Ярък представител на следвоенното американско изкуство е и Робърт Лонго. Неговите творби са изградени с помощта на ясни, насечени форми, създаващи зрително усещане за триизмерност. Лонго проявява интерес към масмедиите като кино, телевизия, списания и комикси. Част от работите му са обработени с графит черно-бели фотографии.

Съвременното американско изкуство в Музейна галерия ще бъде представено чрез Доналд Сълтън, познат с многобройните си натюрморти и абстракции, изпълнени с контраста на ярки цветни петна и черни форми.
В стилистиката на поп арта са творбите на Робърт Марс. По собствените му думи, изкуството му е хроника на Америка, опит да улови естетиката на близкото минало от 50-те и 60-те години.