Дойде краят на една от най-скандалните политически епохи в италианската история. След 17 години министър-председател или опозиционен лидер на 60-милионната страна Силвио Берлускони връчи оставката си на президента Джорджо Наполетано късно в събота.

Политическата криза, сексскандалите и корупцията, в които магнатът бе обвиняван десетки пъти през 3-те си премиерски мандата го ритнаха от сцената.
Очаква се един от най-яростните му опоненти - 68-годишният бивш евроскомисар Марио Монти, да заеме мястото му още днес.
75-годишният Берлускони свика за последен път заседание на кабинета преди очакваното му напускане. Той се срещна с министрите си, след като Долната камара на парламента прие исканите от Европа икономически реформи. На излизане от заседанието на правителството Берлускони заяви, че е дълбоко огорчен от освиркванията, които го посрещнаха при публичното му появяване след заседанието. „Това ми причини много болка”, казал той.

Хиляди демонстранти се събраха на различни места в Рим, скандирайки „Оставка, оставка!“ и размахвайки италиански знамена.
Пред римската резиденция на Берлускони Палацо Грациоли се събраха неговите привърженици. „Той е уникален, неповторим, няма равен на него”, „Чувстваме се като сираци“, казаха те с огорчение.
Държавният глава приел оставката и се очаква да назначи Марио Монти на поста.

Междувременно стана ясно, че Наполетано провежда консултации за формиране на ново правителство. Пръв на среща с президента влезе председателят на горната камара на парламента Ренато Скифани. Той беше последван от  ръководителя на долната камара Джанфранко Фини. Очаква се след тези преговори да стане ясен и новият премиер на страната, който да предприеме необходимите действия за извеждане на третата по сила икономика в ЕС от икономическата сила, в която е изпаднала.

Фаворитът за премиерския пост е бивш шеф на Антимонополния комитет към ЕС. По-рано в медиите се появиха информации за трима кандидати за поста на Силвио Берлускони.
Той е най-дълго управлявалият премиер след Втората световна война. Берлускони доминираше в политиката на Италия в продължение на 17 години. Той е министър-председател от 1994 до 1995-а, от 2001 до 2006 г. и от 2008 до 2011-а. Шеф е и на футболния гигант Милан.