НАЙ-НОВИ
Младите да бъдат активни по темата за...
„Идеята ни е младите хора да бъдат активни по темата за...
СПЕЦПРОЕКТ: ПРИКРИТИ УБИЙЦИ
02.02.2012 14:15 | Видян 13820 пъти | Гласували 1
Шофьорът на Луканов можел да го спаси
Цели шест тома, не страничка или две, са изчезнали от делото за убийството на Андрей Луканов. Това едва ли е случайно. Едно от най-гръмките и най-дръзките убийства на прехода и до днес не е разгадано. Около него има много мистерии. Ние започваме с една, на която никой до момента през всичките дълги 15 години след атентата така и не обърна внимание. Говорим за ролята на Лукановия шофьор, който е можел за секунди да спаси шефа си или да залови убиеца, но не го е направил.
На 2 октомври 1996 г., около 9,20 ч. сутринта е убит бившият български премиер и червен депутат в деня на смъртта си Андрей Луканов. Както се оказва при извършената експертиза, той е застрелян с пистолет Макаров с 4 куршума.
Така стигаме до разковничето.Убиецът го е атакувал от непосредствена близост – метър и половина до два пред дома му на улица “Латинка” в престижния софийски квартал “Изток”. Което е невероятно, като имаме предвид, че шофьорът на Луканов се е намирал само на 10 до 15 метра от двамата. Защо тогава той не е спасил шефа си?!
Това се пита в задачата. Все пак бившият премиер не е покосен само с 1, а с цели 4 куршума. Само броени секунди са били необходими на шофьора и охранител на червения бос, за да избие пистолета от ръката на злосторника и да го залови.
Изобщо темата за охраната на Луканов е доста пикантна. Само два дни преди смъртта си експремиерът изведнъж остава без бодигардовете.
В последния си ден Луканов се среща с Нейно превъзходителство американския посланик Ейвис Боулън, тъй като се готви да замине за Щатите. Смята се, че неговата цел, официално представяна като писане на книга, е да събере подкрепа за свалянето на червения премиер Виденов от власт, което руснаците не са пожелали да направят. Те жертват позицията на Луканов като посредник по газовите сделки и залагат на младия лидер.
Още една интрига
се завърта около факта, че на местопрестъплението първи пристигат БНТ и БНР – единствените в онези години национални електронни медии. Малко след тях с тичане пристига и руският посланик, днес министър в кабинета на Владимир Путин – Александър Авдеев.
Означава ли това руска намеса в атентата? На проверка ли е дошъл представителят на великата държава? Или пък се е развълнувал заради приятел, за когото е имал лошо предчувствие?
Знаете старата максима от криминалните романи за завръщането на местопрестъплението...
Неразгаданият пъзел около престъплението остава и до днес, а въпросите са също толкова висящи, колкото преди 15 години. Отговорите им също не са по-малко важни.
Обективите се вторачват
в тогавашната “първа пола на Партията” Нора Ананиева, която дълбокомислено изрича, че България вече няма да бъде същата. И прогнозата се сбъдва – само три месеца по-късно се разиграва т.нар. нежна революция, която е предшествана и последвана от хиперинфлация, загуба на спестяванията на народа, глад и мизерия.
Вместо да се занимава със съществените въпроси, червената власт залага на всякакви маловажни подробности.
Полицията се занимава с това, че пистолетът е купен от българския черен пазар, но не разполага с оръжието, намерено цели 40 дни по-късно на две крачки от местопрестъплението от бдителен милиционер. Очевидно е, че се проявява
нарочна небрежност,
която оправдава мълвата, че самата Партия се е освободила от човека, който се изживява или поне е представян като Кръстника на България.
Малко внимание се обръща дори на думите на единствената очевидка, която говори за преоблечен като скитник престъпник, който носел лъскави и скъпи маратонки под своите ужкимски дрипи. 49-годишна жена видяла два пъти мъж с вид на клошар, навъртащ се около дома на Луканови на Латинка 15. По онова време жената е чистачка във фирма, помещаваща се на първия етаж в същата сграда. Първия път „клошарят” бил седнал на циментовата ограда пред входа и поискал „парички, парички” от минаващия покрай него Луканов.
Свидетелката вървяла след експремиера. След като изхвърлила боклука в кофите отсреща, просещият мъж още бил на същото място. Тя му се скарала, задето тормози хората. Така имала – единствена от други свидетели, срещали по различно време странника по Латинка, възможност да види нахлупената шапка, скриваща очите. Но отбелязва, че откритата брадичка е квадратна, с трапчинка в средата. До него има чанта – тип пазарска, с
шарки на цветя
Втория път свидетелката видяла същия „клошар” сутринта на самия 2 октомври 1996 г. Тогава тя била на терасата на първия етаж. В това време Луканов излязъл от входа и се насочил към очакващата го в края на сградата кола. А „скитникът” вървял по Латинка от парк-хотел Москва. Облечен в същите дрехи, носещ същата пазарска чанта.
Луканов влязъл в колата, но след малко излязъл и се върнал към входа на сградата. Свидетелката тръгнала да се прибира в офиса. В този момент чула странен пукот отвън. Последвал втори. „Нещо стана долу”, казва тя на шефа си. След секунди виждат под терасата проснатото по гръб тяло на Луканов”, пише най-задълбочената изследователка на темата Ангелина Петрова. По случай 15-годишнината от убийството тя бе осъдена за писанията си по горещата тема.
Все пак следователят Ботьо Ботев – днес отговорник по сигурността в Столичната община,
успява да залови конкретните извършители
на деянието. Това са Алексей Кичатов, признал си, че е получил поръчката за 100 000 марки (три апартамента в София в онези години или към 300 000 днешни евро) и Александър Русов, който я е изпълнил и е разпознат от единствената свидетелка на покушението.
По следите на пистолета се разбира, че негови купувачи са руснакът Юри Кутепкин и украинският гражданин Алексей Кичатов - факт, доказващ безапелационно съпричастността му към престъплението.
Делото трябва да бъде
възобновено, защото след първата справедлива присъда, убийците и поръчителите са оправдани. Причината е, че според втората инстанция, признанията им са изтръгнати с мъчения в някаква си “Къща на ужасите”. Абсурдът е, че по делото срещу “мъчителите” се оказва, че те пък от своя страна са невинни, защото не били тормозили убийците, за да си кажат истината. Парадоксът не говори за глупост, а за осъществяван върху съда натиск, за да бъдат прикрити нещата и времето да забули убийството на Луканов в забвение.
Нищо обаче не е изгубено, тъй като давностният срок за събиране на факти и свидетелства, за проверка на заключенията и за промяната им изтича чак след пет години – през октомври 2016 г.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !