След книгата „Животът може да е чудо, която намери топъл прием на българския пазар, Ивинела Самуилова – едно от откритията на ИК”Хермес” за 2011 година, ни предлага неочаквано продължение на темата. В характерния си духовит стил авторката отново отправя откровен, провокативно усмихнат поглед към читателите, но този път от диаметрално противоположна гледна точка: как човек може сам да отнеме чудото от живота си.

Романът „Ако животът не е чудо” не е антитеза на първата книга, нито е тъжна драматична история. Той по-скоро опит за литературна гротеска по другата половина от мисълта на Айнщайн, която е мото и на двете книги: “Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо”. Настоящата творба е разказ за това какво се случва, когато живеем все едно животът е нещо обикновено. А „обикновено” в нашето съвремие означава сиво и безрадостно ежедневие, мъчително стискане на зъби, яростна борба, страдание в агония да правим невъзможни избори, натрапени ни от социума. Живот в негатив, в който безчудесното е норма, а чудесата – изключение...”, обяснява авторката.

Докато в първата книга Ивинела Самуилова разказва история за това как човек може да се спаси от капаните на социума, то новата книга търси отговори на въпроса как стигаме дотам, че да ни е нужно спасение. В романа идеята за този „поглед наобратно” е на Ади – главната героиня от първата книга, в която много читатели разпознаха себе си и чиято вълнуваща история вдъхнови хора от всички възрасти да поискат да внесат чудото в живота си.

В новия роман, вече открила, че писането е заниманието, с което ще осмисля ежедневието си, Ади си дава сметка, че призванието й, всъщност, е много повече от нейно лично търсене. Сама преживяла отчаянието на човек, изгубил смисъла, заради следване на чужди предписания за живот, Ади решава да предупреди колкото може повече хора за това, какво се случва, ако не поемеш отговорност за живота си.

Тя започва да пише история, в която героинята й, предоверявайки се на чужди разбирания, вярвания, опит и споделена колективна народна мъдрост, е на път да разруши живота, към който винаги се е стремяла. Но дали „приказката”, в която е живяла, не е също социумен шаблон? Какво прави самата героиня, за да запази или да загуби даровете, които съдбата и е предоставила?

Посланието на авторката е, че, ако човек не поеме отговорност за живота си, ако не заеме авторската позиция в него, ако не успее да премахне рамките, моделите, стереотипите, страховете и предубежденията, животът престава да бъде чудо и се превръща в арена на мъчителни битки със себе си и света.

Чрез преплитане на историите на Ади и на нейната героиня – Мила, тази „книга в книгата” ни показва по остроумен начин двата пътя, по които човек може да избере да тръгне във всеки един момент от живота си: пътят на страданието и невъзможните избори (Via Dolorosa) или пътят на чудесните възможности и радостта от живеенето (Via Miraculosa).

Въпросите, които се разглеждат са наистина актуални: за изневярата и прошката, за следването на чужди ценности и прехвърлянето на вината за грешките ни другиму, а призмата, под която са поднесени, дава възможност за различни интерпретации. Ненатрапливото присъствие на психолога Алексей и живите разговори на хората от една чудна група в интернет, добавят допълнителна свежест и автентичност на повествованието.

Вярна на себе си, авторката предлага едно завладяващо, оригинално и проникновено, но същевременно написано с лекота и чувство за хумор четиво. И неусетно, почти като на игра, ни отвежда „до ъгъла”, където ни оставя сами да изберем накъде ще продължим... И да очакваме с нетърпение следващата й творба.

Почитателите на Ивинела Самуилова ще имат възможност да се срещнат с нея и с прототипа на главния й герой – по-особения психолог Алексей Бъчев на премиерата на „Ако животът не е чудо” в София на 01 юни 2012 година, 19, 00 часа, НДК, по време на Пролетния базар на книгата, полуетаж „Изток“.