Anglo-Bulgarian Vintners е регистрирана на 28 март 1997 г. и има същата сфера на дейност като завода за винопроизводство. Законът изрично забранява на всеки от членовете на Борда да извършва конкурентна дейност без официалното съгласие на Общото събрание на акционерите. Такова съгласие не съществува. Освен това въпросът даже не е обсъждан. До три години след приватизацията законът изрично забранява прехвърлянето на акции или увеличаването на капитала на компанията чрез подписване на акции от хора, които не са упълномощени от закона. Тази забрана също е нарушена.

Следват две повишения на капитала. Новите емисии са изцяло подписани от юридически лица, които не отговарят на законовите изисквания и приватизационния договор. Няколко души притежават контролните акции. Двама от тях са едновременно членове на завода за винопроизводство, който е в процес на приватизация, и в това отношение са обвързани лица, което е забранено от закона. За да преодолеят проблема, те подписват пълномощно на Лидия Шулева (която по-късно става заместник министър-председател и министър на икономиката в правителството на НДСВ) и на няколко други лица, които да ги представляват в перговорите с Министерството на промишлеността за закупуване на 78% от капитала на завода за винопроизводство “Дамяница”. Никой никога не е проверявал произхода на парите, с които основните акционери са купили дяловете си. Важното е, че участието на служителите е сведено само до 7%.

По онова време председател на Парламентарната комисия по икономика е Никола Николов, народен представител от управляващата партия СДС, роден в града на Иво Прокопиев - Разград. Николов често събира елита на СДС в ловния резерват “Воден”, чийто директор е бил бащата на Прокопиев. В момента Николов е приведен под отговорност за превишаване на служебни правомощия и срещу него има образувано дело.

Едва в края на 2001 г. Окръжната прокуратура в Благоевград започва разследване срещу приватизаторите на “Дамяница” за извършване на престъпления и превишаване на служебни правомощия. Приведените под отговорност са Филип Харманджиев, Атанас Щурков, Стойчо Стоев и Валентин Каладжан.

Няма информация дали купувачът е платил глобите или сумите са били преквалифицирани като “несъбираеми”, тъй като е изтекъл срокът за тяхното събиране. От писмото на Николай Василев става ясно, че от на второто капиталово повишение произтича следното разпределение на собственост: “Anglo-Bulgarian Vintners” АД – 52.195%, Винарна “Дамяница” – 5.167%, държавен дял – 1.457%, Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – 30.885% и ECM Holding Limited – 10.294%.
“Така, без да прехвърли собствеността на придобитите акции в капитала на приватизирания завод за винопроизводство “Дамяница” купувачът извършва нарушение на чл. 10.4. от приватизационния договор. Според чл. 14 от договора, продавачът (българската държава) има правото да отмени едностранно договора”, пише министър Николай Василев.

Той обаче смята, че въпреки тези нарушения не е уместно да се отменя приватизационният договор, тъй като отмяната ще засегне само дела на “Винарна Дамяница” (която е фирмата на работниците и мениджърите), а не дела на новите акционери. Матова позиция в полза на Иво Прокопиев и приятелския кръг “Капитал”.

В София е започнато и друго дело за “Дамяница” едновременно с разследването срещу приватизаторите на винопроизводителния завод. То е срещу Александър Божков, бивш министър на промишлеността, който е подписал сделката от името на българското правителство. Според прокуратурата държавата е била измамена с 2 905 8456 лева (около 2 милиона USD). През юни 2005 г. Софийски градски съд обявява Божков за невинен. През март 2006 г. Благоевградският окръжен съд издава оневинителни присъди на купувачите на завода за винопроизводство.

Според българските закони прокуратурата към по-висшите инстанции може да обжалва и двете присъди. Към момента няма официална информация това да е направено.
През ноември 1997 г. с решение на Агенцията за приватизация “Каолин” е определен за продажба посредством сформиране на джойнт венчър с белгийската фирма “Сибелко” – световният лидер в производството на кварцов пясък. Започват преговори, които продължават година и половина.

Установени са нужните бъдещи инвестиции. “Сибелко” предлага $20 милиона като кешова инвестиция в джойнт венчъра. Експертното мнение е много ясно и недвусмислено: “Каолин” е в добро финансово състояние, с положителни бизнес резултати, без сериозни задължения към банки и с отлични пазарни перспективи. През май 1999 г. сделката е на път да бъде финализирана, но неочаквано чуждестранният инвеститор се оттегля и преговорите са прекратени. Според осведомени лица, от българска страна умишлено са поискали абсолютно неприемливи условия.

Никола Николов, народен представител от Разград и председател на Парламентарната комисия по икономика, посещава “Каолин”. Той предлага на директора Филип Калоянов да създаде работническо-мениджърско дружество, което да участва в приватизационния. Според свидетели, Николов уверил Калоянов, че парите за сделката ще бъдат осигурени от фирми, собственост на Иво Прокопиев, брат му Александър Прокопиев, Константин Ненов и Иван Сливов: “Алфа Финанс”, “Алфа Финанс Холдинг”, “Булброкърс” и “Интегрити Корп”, със седалище в София.

Така на 4 август 1999 г. е учредено работническо-мениджърското дружество “Каолин-98”. Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано – на 1 юли, Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на “Капитал” Петко Шишков и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата.

По документи, г-жа Шишкова заема длъжността правен съветник, а г-н Прокопиев е екстракционен инженер. Това “назначение” им дава правото да участват в учредяването на РМД “Каолин-98” и да придобият значителен пакет от регистрираните дялове на компанията, т.е. само 3 месеца след като са назначени във фирмата, двамата успяват да придобият 45,48% от всички акции! РМД “Каолин-98” незабавно закупува 75% от предприятието за 7,2 милиона лева (тогава 3,6 милиона долара) при оценка 5.5 милиона лева (тогава 2,72 милиона долара). Новата оценка на предприятието е пъти по-ниска от оценката, направена няколко месеца по-рано. Инвестиционният посредник “Булброкърс”, собственост на Иво Прокопиев, е изготвила оценката на предприятието!

По времето на подписване на сделката, плащането е планирано да се извърши по следния начин: от купувача се очаква да плати 10% от общата стойност на сделката в брой, а останалата сума е отсрочена, както следва: 50% във вноски за период от 10 години и 50% чрез компенсаторни инструменти (търгувани на минимална част от номиналната им стойност). Сделката е финансирана от “Алфа Финанс”, фирма, контролирана от Иво Прокопиев.

След това има нов Борд на директорите със следните членове: Иво Прокопиев – председател, Александър Прокопиев – изпълнителен директор, Константин Ненов – главен изпълнителен директор и Филип Калоянов – изпълнителен директор. Фирмата е преобразувана в акционерно дружество (АД). Решението за увеличаване на капитала е взето при условието “Алфа Финанс” да придобие всички нови акции.

Ангел Такев, депутат, коментира: “Това е очевидно нередно, тъй като всяка акция в РМД-то представлява 6,5 акции в “Каолин” АД. Фактът, че “Булброкърс” е направила оценката, “Алфа Финанс” е финансирала сделката и “Алфа Финанс” е придобила мажоритарния дял в компанията чрез увеличаване на капитала, е много смущаващ“.

Във връзка с приватизацията на “Каолин” АД са повдигнати наказателни обвинения срещу Иво и Александър Прокопиеви, Константин Ненов, Филип Калоянов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Георги Димов. Всички те получават ограничителни заповеди и са задължени да внесат парична гаранция, за да не бъдат арестувани. Международният паспорт на Иво Прокопиев също е отнет. Година по-късно обвиняемите са изправени пред съда. В заключителната реч (пледоарията) обаче, прокурорът Елена Хаджидимитрова сваля всички обвинения и съдебното дело завършва с обявяването им за невинни.

През юни 2006 г. Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура започва разследване срещу Хаджидимитрова за забавено разследване и тя подава оставка. В момента работи като адвокат. Днес “Каолин” притежава дялове в десетки компании и е 100-процентов собственик на три други чуждестранни компании – две в Сърбия и една в Турция.

Интересно е да се разбере как въпреки натрупаните доказателства, обвиненията са свалени.