Много се говори тези дни, че атентатите в Ню Йорк, Лондон, Мадрид и Бургас били едно и също нещо. Да, ама не! Разликата е огромна – при никой от другите случаи не бяха атакувани туристи. И сриването на кулите – близнаци, и бомбите в лондонското метро, и взривът на гарата Аточа бяха насочени срещу местните символи и местното население. В България имахме атентат срещу туризма.

Който го е насочил по този начин сигурно е имал най-малко две цели. От една страна, да удари единствения отрасъл в икономиката ни, който се очакваше този сезон да отбележи значителен ръст. От друга страна, той е искал да покаже, че няма нищо против българите.

Само случайността, зловеща случайност, е поставила в епицентъра наш гражданин – шофьора Мустафа. Тази работа едва ли е случайна, защото ако целеше българи, т.нар. камикадзе сигурно би взривил раницата си в чакалнята на аерогарата или пък направо в Слънчев бряг. За щастие, той не направи това.

Сега час по-скоро държавата трябва да предприеме мощна кампания в чуждите медии, които са заливани с негативизъм по наш адрес, за да  се опита да си измие лицето пред света. Ако не го стори, това би звучало за туристите като хаос, а за терористите – шаш и паника, което е нова покана.

С викане на неволята и бодри трели, каквито чуваме тези дни, няма да стане работата. Ще усетим щетите по-малко този сезон, защото доста от търсещите евтиния у нас туристи няма да прежалят цялата сума за отдиха си, която биха изгубили при отказ от ваканция в последния момент. Лошото обаче би могло да настъпи идния сезон, ако държавата и браншът не вземат светкавични мерки и не бъдат похарчени за първи път по предназначение милионите за реклама на дестинацията България.

Какво бихме могли да изгубим? 10% от БВП или към 7 милиарда лева. И 300 000 работни места, свързани с още толкова в обслужващите сектори като транспорт, търговия, земеделие, услуги. Камбаната бие! Има ли кой да я чуе?!