Все пак, много е важно да се каже, че никой от наследниците не е на нивото на Забунов. Все пак първопроходецът Янко е човекът, който измисля идеята Трифон Зарезан да бъде наречен за празник на лозята и виното и на хората, които се грижат за тях.

Освен избата, голяма гордост на „Евксиноград” е паркът. Началото е поставено като по заповед на Фердинанд са доставени 50 000 дръвчета от Френската Ривиера, по-специално от района на Марсилия. Вече изяснихме, че царят си мечтае да построи Ривиера и на нашето море. Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“, както и централният фронтон от покрива на френския замък „Сент Клу”, вграден под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и е бил пренесен във вагон на „Ориент Експрес” камък по камък през 1891 г., когато оригиналната сграда (там през 1843 г. е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.

Паркът заема над 550 дка от общо 800-те на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ са оградени с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км. Строителството на парка започва през 1888 г. по проект на френския дендролог Ноймайер от Горската академия в Тарант – Германия, като първият етап обхваща времето 1890 - 1914 г. Последователно върху парка работят Жан Ман Мориезе, Антон Краус и Йозеф Крежан. Дейно участва и българинът Димитър Георгиев. Началното планиране е дело на френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. След това по него работят и други френски архитекти и озеленители.

На старта по най-оголените и каменисти места на склона след изчистването на камъните е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на Камчия. Склоновете са терасирани. През този eтап са били засадени вековните видове иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти. Особено интензивни са засажденията през 1900-1910 г. По онова време е създаден и декоративният разсадник за производство на посадъчен материал. Най-напред в парка са били засадени ели, кедри, кипариси и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка). След тях пищни рози, рододендрони и азалии се спускат към морския бряг. Проектът на Мартине за обширен крайбрежен парк включва рядка колекция от дървета – от червен дъб до атлантически кедър, които се срещат единствено тук на Балканите.

От 1921 г., вече при Цар Борис, паркът е поделение на Царските ботанически градини. Управител тогава е Георги Шиваров. През 1921 г. парк “Евксиноград” е обявен за ботаническа градина, а през 1992 г. е деклариран като паметник на градинското парково изкуство. През 1935 г. паркът е разширен от немския специалист Зибенхюнер. Източно от оранжериите той изгражда „английска градина“, представляваща парков кът с подчертана пейзажна планировка и богато разнообразие от дървесни и храстови видове.

Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под наименованието Водни огледала, поради интересното оптическо въздействие на плаващите водни лилии. Статуя на Нептун с ангелчета завършва цялостната картина.

В северната част на парка се намират останки от ранно византийска крепост от V-VI в. ограждаща малък нос известен с името Чаталташ. В най-източния край, на самия бряг сред скалите каменният царски трон, какъвто апропо има и в отстъпващия по блясък парк на двореца в Балчик, създаден като конкуренция на Евксиноград, след като северните съседи заграбват Южна Добруджа.

Утре точно в 17:00 очаквайте – как соцът направи двореца световноизвестен!