Митрофанова на Бизнесдама на годината

Руската посланичка Елеонора Митрофанова, с кожено пато и...

$1M за нашата Дакота Дичева след...

Много добра Дакота Дичева смаза противничка и взе чек за...

Максим победи соца и капа

отпечатай новината

06.11.2012 15:15 | Видян 3562 пъти | Гласували 2

Максим победи соца и капа


През 80-те години стават изключително популярни уикендите в любимия на патриарха Троянски манастир до родното му село Орешака, превърнато в национален етнографски комплекс. Сред хотелите – манастири дори международна слава печели Свети Кирик край Асеновград и много други.

Максим не страни от властта, той печели орден Народна република България – висшето държавно отличие, качва се на трибуната на мавзолея на 24 май до Тодор Живков, позира до тогавашния държавен глава на важните приеми и на срещите с дипломатическия корпус, което е демонстрация на уважението към религията, пренебрегвана и дори преследвана преди времето на Максим.

Интересно е да се отбележи, че той става дясна ръка на предишния патриарх след като от 1955 г. за няколко години е изпратен посланик на Българската православна църква към "подворието" на Московския патриарх.

Патриарх Максим, чието светско име е Марин Минков, е роден на 29 октомври 1914 година в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Основно и прогимназиално образование той получава в родното си село. Едва 12-годишен Марин Минков е изпратен от родителите си за послушник в Троянския манастир.

През 1929 година е приет в Софийската духовна семинария, която завършва 5 години по-късно с отличие. След това служи 3 години в русенския храм "Успение Богородично" до есента на 1938, когато започва да изучава богословие в Софийския университет.

Във връзка с кончината на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски митрополит Максим министър - председателят Бойко Борисов отложи плануваното си за днес посещение в гр. Дупница.

През 1941 в параклиса на Богословския факултет е ръкоположен за йеродякон и приема монашеското име Максим. След кратко служба като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим остава до лятото на 1947 година.

Тогава с решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. Почти 3 години архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след това до 1955 година е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България до 1960 година заема поста главен секретар на Светия Синод, а междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят.

С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим. Той получава като знак на признание орден Стара планина – новото висше отличие на демократична България, става почетен гражданин на Троян, на Ловеч и на столицата София, което отново предизвиква старите му сини врагове да злословят.

От своята злоба водени обаче, те бял ден не виждат и днес огромната им партия, разкроена на няколко части е срината до дъното на рейтингите.

<< назад

автор: Супер 19'

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !