Постигнал огромен успех, Адриано създава собствена дискографска къща, за да бъде свободен да прави това, което му се иска. Така създава своя прочут музикален Клан.

В тази своеобразна мафия стартират не само негови роднини като племенника му, тогавашното му гадже, но и стари приятели. Лансира и нови звезди като АлБано години по-късно. Приема песни на начинаещи композитори като Тото Кутуньо. Фирмата издава по-късно дуетите с жена му Кладия Мори, а в наше време – произведенията на децата му.

Адриано покорява и парижката „Олимпия” – в онези далечни години истински храм на попмузиката с международен престиж, а не вехта и нищо не значеща зала, каквато е в наши дни. 

Френските му колеги много се смеят, понеже суперзвездата пътува с влака. Той изпитва ужас от самолети. Заради това изпуска и съвместен проект със самия Франк синатра през 1964 г. Жертва се само заради Горбачов и така се озовава в Москва за среща с политическия си идол и за концерт в руската столица през 1987 г. Челентано не крие, че от дете е комунист и социалист по душа и по убеждение.

Но нека да се върнем към хронологията. През 1968 г. Адриано създава най-големия си успех в естрадата – песента "Синьо” или Azzurro, която се превръща в нещо като нов италиански химн и така си остава до днес – 45 години след създаването й. Дълголетен се оказва животът и на третият му мегахит „Сами” или Soli от 1979 г., писан за него от Тото Кутуньо.

Но животът на Адриано не е само музика.Суперзвездата решава, че е време да се задоми. Избраницата на Адриано е смуглата като него красавица Клаудия Мори – актриса и певица от Рим, с която се срещат на снимачната площадка на филма "Един странен тип”. Макар и комунист, той сключва таен църковен брак с брюнетката през 1964 г. На следващата се ражда дъщеря им Розита, през 1966 г. идва синът Джакомо, от когото вече има внук, а през 1968 г. се появява любимата щерка на певеца Розалинда. Двойката – мечта живее отлично, но около 20-ата година на брака решава да се разведе.

След месеци на скандали и напрежение, събирането на Адриано и Клаудия от приятели в общ филм се оказва важна стъпка – те прекратяват процедурата по раздялата си и отново заживяват в мир и любов. Хваналата в крачка благоверния си Клаудия си извоюва директорското място във фирмата му „Клан Челентано”. Постепенно двамата намаляват темпото и се занимават предимно с продуциране на филми и албуми. Последния си европейски тур Челентано прави през 1994 г., макар че отделни огромни концерти за по 40-50 000 души продължава да изнася в родината си. Последните бяха миналата година на прочутата Арена ди Верона. 

Издава и албуми, главно сборни с добавено някое и друго ново парче, което прави и досега. Дисковете излизат обикновено в четни години и продават между 1,4 и 2 милиона копия.

През 90-те години на миналия век и в първите на този Адриано се отдава на изключително успешна кариера като водещ на тв шоута. Понеже е много политически активен, неведнъж е изправен пред съда за обида и клевета. Най-знаменитият сручай е, когато преди няколко години с близкия му приятел и гениален комик Роберто Бенини наричат в ефир тогавашния премиер Берлускони – „Корупциони”. Тъжна шега в стила на Челентано. Италия скача в защита на своя любимец и за първи път презира Кавалера, който тотално губи битката за сърцата на хората с певеца. Рейтингите му се движат от главозамайващите 46% до немислимите 70% в държава, където има 7 големи национални ефирни тв канала. 

Телевизиите обаче малко се отдръпват от показването на Адриано до момента, в който Берлускони пада от власт през ноември 2011 г. Веднага след това, в началото на февруари 2012 г. Челентано е ВИП-гостът на фестивала в сан Ремо, където наредс подрънкването на китара и старите песни, той изнася и няколко скандални политически проповеди на нов глас. Рейтинговият му успех и неизвестният, но със сигурност чутовен хонорар, литват до небесата.

Той обаче използва тази популярност не само за трупане на слава и пари. Превърнал се от вегетарианец в екоактивист, Челентано пали своята нация по проблемите с опазването на природата и има огромен брой последователи.

Убеден противник на АЕЦ именно на Адриано се дължи в голяма степен провалът на италианския референдум за строеж на ядрена централа, каквато врагът му Берлускони планираше да строи преди две години. Както и сразяването на Кавелера в Милано – неговата, но и на Челентано крепост, на местните избори, довели до оставката на милиардера.