Запознах се с Чочо, когато той беше войник, а аз – първокласник. Беше 1983 г., а мястото на действието бе Боровец, станцията на Съюза на артистите. 8 години по-късно пак на Боровец, но в съседната станция на Радиото пак се засякохме на почивка. И цяла седмица от сутрин до вечер не престанахме да играем карти. Ние с него бяхме отбор, а срещу нас бяха тогавашната любима на Чочо – Нона Милева и симпатична дама от БАН. Голям майтап падаше покрай белота, но не за това ми е думата.

Нона беше не само красавица, което си е нормално за манекенка. Тя много поддържаше Чочо. По онова време той не беше национална звезда, а просто амбициозен млад артист, все още наричан Петър Попйорданов, както си е неговото име. За свой срам отначало дори не се сетих, че именно той играеше фаворитния ми герой от култовия филм „Вчера” – ученика Костов.

Чочо беше в сянката на яките момчета от излезлия в самия край на соца боксофис хит – Георги Стайков и Христо Шопов. Беше в сянката и на друг секссимвол, произведен редом с него във ВИТИЗ – Андрей Баташов.

След тази ваканция нещата му потръгнаха в шоубизнеса, особено пък след като Велко и Мамалев  го вкараха в „Клуб НЛО”, след като се разделиха с Поппандов.

Не му потръгнаха нещата обаче в личния живот. След Нона, той не намери покой и сродна душа. Не ми е ясно защо се раздели с Хилда Казасян, с която бяха като създадени един за друг -  деца от добри семейства на софийската бохема, артисти и свежари. Още по-странно ми стана, когато влезе в клишето на пиара и медийния интерес покрай сериала на БНТ „Дунав мост” и се хвана с Йоана Буковска. Едно провинциално момиче във всяко отношение, както изглеждаше тогав. Че се и ожени за нея. Нямаше как да скрият проблемите си, а той се пропи в една възраст, когато повечето хора спират да пият. Особено ангажирани и на върха на кариерата си като него.

След Йоана сякаш Чочо беше намерил последно пристанище, но явно и то не беше за него. Чуваха се приказки за проблеми, съседи обясняваха за непрекъснати скандали, които чували.

Най-страшното за актьора беше, че попаднал във водовъртежа на проблемите с алкохола и жените, той изпусна нишката и на шоубизнеса. Човекът, който не слизаше от афишите – кино и театрални, който не спираше да снима в най-голямата суша и криза за българското кино, изведнъж изчезна. Колегите му го отхвърлиха.

Да са живи и здрави Митовски и Гочев, че дадоха последен шанс на Чочо като го взеха, макар и във второстепенна роля в своя култов сериал Под прикритие. Ала и те скоро убиха доброто ченге, каквото играеше той.

Ако някой ви попита как ще му преведете филмовото заглавие В какво се превръщат мечтите, посочете му житейския пример на Чочо. Един голям пич, който си отиде неразбран, докато всички си мислеха колко му е лесно да се носи с вятъра на живота...

Снимка: Facebook