Половинката на журналистката от БНТ Радина Червенова разкри какъв страхотен приятел и човек е бил Петър Попйорданов - Чочо, истински обаятелен и харизматичен. Където и да се появил, Чочо веднага се превръщал в център на вниманието. Имал уникалната способност да става почетен гражданин на всяко малко населено място, в което мъжката дружина отмаряла или пътувала. В Синеморец едно лято Коко и Чочо се видели принудени да станат кумове в майтапчийската сватба на техен приятел, влюбен до уши в по-млада мома. В друга случка пък, групата се запиляла в коледно пазаруване на връх християнския празник и се прибрала за тържествената вечеря леко почерпена, но заредена със свръх скъпа и абсолютно ненужна техника за дома и кашон мандарини в допълнение.

„Един ден сме с Чочо и жените ни на гости у друг наш приятел” – продължава разказа си Коко – „Напиваме се зловещо. Жените ни изоставят към 4-5 часа след полунощ. Ние оставаме и решаваме, че ще играем тенис на маса. На оригинална маса за тенис. В един момент нашият приятел Мартин се хвърля да хване топчето и прави масата на мармалад. Чочо хваща и изхвърля масата от 6-ия етаж. 4 кв. метра маса просто я взе и я изхвърли през прозореца.”

Сред палитрата от мъжки пакости на знаменития талант не липсват и изблици на ревност, когато актьорът решава да изхвърли тогавашното си гадже в уличен контейнер за боклук – буквално.

"Чочо беше много ревнив" – разкри Каменаров и допълни – „сега като се замисля и аз съм бил ревнив към него. Когато баща му представи книгата „Писма до сина ми Чочо”, гледах всеки един, който се изправяше на сцената със своя спомен за Попйорданов. Всеки от нас го е искал само за себе си. В това число и аз.”

Това, което най-много обичал актьорът, изиграл Македонски в „Хъшове”, било да изчезва. „Обичаше да се скрива, да отива някъде, където да е сам, да е на тихо, на негово си. Така изчезнаха и като се ожениха с Хилда. Ние сме се наточили за страшен купон, а те просто изчезнаха.”

В заключение журналистът описа Чочо като ужасно добър човек. „Ужасно щедър - във всеки смисъл – на мозък, на емоции. Беше и свръх чувствителен – до беля” – завърши разказа си Каменаров.

 

снимка: actualno.com