- Преди дни шефът на Народния театър Павел Васев заяви, че липсата на пари през есента ще затвори половината театри.
- С днешна дата мога да кажа, че това няма да се случи. Първо, театрите не са търговски дружества, за да фалират, а са културни институции на бюджетна издръжка. От Министерството на културата ни увериха, че театри няма да се затварят, че ще заделят пари за следващите, които ще дойдат на власт, които и да са те.


- Но все пак е имало опасност за затваряне, нали?
- Да, имаше. Истината обаче е, че тези театри, които работят много, имат и добри показатели. И, разбира се, обратното - тези, които не са печеливши, щяха да пострадат. Засега обаче няма такава опасност. Проблемът е, че когато се правят бюджетите за отделните министерства, особено за Министерството на културата, се прави твърд бюджет и не се взима предвид фактът, че публиката се увеличава за всички сценични изкуства - драматичен театър, музикален театър, филхармония, балет. При реформата, която се направи от Вежди Рашидов, парите вече са според посещаемостта. Реалната цена на един билет трябва да е 50 лева. В момента зрителите плащат най-много 20, а останалото се доплаща от бюджета. Това подпомага зрителите да ходят на театър и същевременно да се правят наистина качествени постановки. Когато не се вземе под внимание, че публиката нараства, тази твърда сума не стига. Това, което подадохме като информация в Министерството на културата, е да се заложи един финансов буфер. Не да взимаме заем и после да му мислим, а предварително да се заложи един буфер. Все пак да не забравяме, че изкарахме хората от чалга клубовете и ги вкарахме в театрите. И, разбира се, апелирам бюджетът за култура да стане от 0,5 поне 1,6, както е в Албания примерно, в Гърция. С такъв бюджет може да се работи адекватно.


- Как върви възстановяването на Пловдивския театър, за което започнахте благотворителна акция.
- Колеги от цялата страна играят с билети на САБ и после даряват парите за Пловдив. Но тези средства не са за ремонт на театъра - той е държавен и грижа трябва да има държавата, а и застрахователите, защото театърът е бил застрахован. Парите ще отидат за заплати на колегите. Иначе почти всички театри в страната се нуждаят от ремонти. И ако до 2019 г. ние не ги приведем според европейските изисквания за противопожарна безопасност, енергийна ефективност и паспортизация, рискуваме те да бъдат затворени не от липса на пари, а от Европейската комисия, защото това са стандарти.


- Накъде върви синът ви Асен, който се справя повече от добре със сложна роля като тази в "Заешка дупка" в "199"?
- Асен притежава финеса на дядо си Наум Шопов. В един момент му правех забележки, но после спрях. Пък и той не е от търсещите съвети (смее се). Справя се отлично. Има харизма. А това е по-важно от таланта. Ако нямаш аура, и да гледат само теб, не става. Всъщност цялата фамилия научи в последния момент, че Асен иска да кандидатства в академията. Два пъти чух материалите, които готвеше. След това го пое майка му. Но по принцип не му се меся. Само когато ми иска пари. Шегувам се, разбира се - той е най-голямото ми дете. Вторият, Благовест, все още не се е ориентирал. А най-малката е артистична по детски.


- Какво означава татуировката на ръката ви?
- Мантра. Изписани са имената на трите ми деца - на санскрит. Жена ми си направи същата.


- А с какво си спомняте вашите студентски години във ВИТИЗ?
- Много хубаво изкарах студентските си години. Делях квартира с Камен Донев - с него никога не е скучно. Всеки миг е забава. Като братя сме. За изпити най- добре се готвехме със свинско месо на скара и с туба червено вино. Той ме дръпна много сериозно към театъра. Бях тръгнал по наклонената плоскост, но Камен ме хвана за ревера. Желанието му да бъде добър ме вдъхнови и започнах да работя сериозно. Бяхме в един клас, но той после се премести при Крикор Азарян и Тодор Колев.