- Казвате "За момчетата", кои са те, приятелите ли?
- Оооо, много са тези, на които държа. Чочо, Джоко. Особено за Чочо не мога да говоря в минало време. И Камен Донев е много близко до мен. Както и момчетата от Б.Т.Р., които са неотлъчно до мен. Ламбо също ми е приятел, макар той в последно време да смени пътя си, както и най-вероятно трябва да бъде. Но той винаги може да разчита на мен за каквото и да било, и се радвам, че го знае.


- Пеете много хубаво.
- Много ми е на сърцето хъшовската песен "Бял кон". Бих я пял отново и отново: "Всеки от нас има своя звезда, що го води, дордей жив. Кога свети ярко - човек има живот. Кога гасне - судбина..." В памет и на Чочо Попйорданов бих я изпял. Ето, виждате, сложил съм си негова снимка на екрана на компютъра. И непрекъснато си говорим. Приятно ми е.