Когато пристига в София по покана, ала не официална, от Васил Андреев и Емил Димитров по соцвреме, Евгени Минчев е нелегален. В онази епоха софийското жителство е задължително, за да се живее в милионния град. То може да се получи, ако човек има работа в София. Но, за да има работа в столицата, трябва да има софийско жителство. Омагьосан кръг.

Докато чака да намери някакво препитание и да кандидатства за заветната хартийка, която му дава право на легален престой в града на мечтите, младежът е принуден да чисти входа на „Васил Андреев” в центъра на София. Живее на тесен таван – нещо като два на два метра.
Единственото му щастие е да присъства на легендарните купони на текстописеца, написал думите към някои от култовите парчета на най-голямата попзвезда на България и единствената, издавана в милионни тиражи отвъд Желязната завеса насред най-страшната фаза на Студената война – Емил Дмитиров. Двамата мъже не крият своите интимни отношения, които пред обществото се маскират като „творчески дует”, а освен придворен поет, Андреев е и „импресарио” на Емил, както в наши дни Ивайло на Кеца. На купоните на текстописеца се стича цялата столична бохема – артисти, музиканти, певци, децата на комунистическите големци. Нещо като събирателен образ и олицетворение на „златната софийска младеж” от онези славни години е Йорданка Христова.

Генчо среща Данчето преди 30 години на едно такова соаре. Галеното име е дадено на младежа от неговия хазяин, а Йорданка Христова е на върха на славата си, кара една от малкото „западни”, а всъщност далекоизточни коли в столицата – малка „Мазда” от политбюровската партида, внесена специално за суперелита на България от Тодор Живков. Шефката на гилидята на естрадните певци, заслужилата артистка, е голяма певица. На тази „автопривилегия” й е дадена като снаха на вицепремиера Григор Стоичков. Нейните разкази за далечни страни примамват вниманието на момъка от дълбоката провинция, който само може да мечтае за пътешествията на талантливата изпълнителка. Тя е сред малцината, които по онова време пътуват много по целия свят. Данчето изнася концерти от Япония до Куба и от Индия до Скандинавия. Навсякъде я търсят и я ценят, защото пее на двадесетина езика. Амбициозното момче обаче бързо започва да изкачва социалната стълба. Успява да започне работа в градския транспорт, което му лепва за цял живот титлата „ватман”. Минава през поезията, оттам прескача в светската хроника, на която става баща. После освен да организира партита, започва да се занимава с пиар и продуцентство. Започва да пътува в цял свят, но най-добре се чувства на Острова, където става лорд. И то не на кое да е място, а на Итън. Там, където се учат принцовете и премиерите на Англия и на държавите от цял свят. Живот като сериал...