Русев става емблима на соца, защото идеално си пасва със сценариста Георги Мишев още при първата им работа в „Преброяване на дивите зайци”, откъдето е лафът: „Хубав край, хубави хора”.

Писателят му пише роли по мярка и Гочето от раз влиза в тях, за да ги превърне в класика. В „Селянинът с колелото” неговият Дочо е автор на фамозната фраза: „Кучета и котки може, а праасета не може”. Във „Вилна зона”, отново на Мишев и Захариев, неговият епизодик е прочут с темата: „Може да не съм прав, но... кюфтетата без лук не ги одобрявам.

За „Дами канят” и „Когато говориш с мен, ще мълчиш”, вече споменахме. Другите големи сатирици също оценяват най-смешния ни актьор. Макар никога да не попада в Сатирата, нейният директор и художествен ръководител Станко Стратиев му дава уникален епизодичен герой от лично посветените образи на „Оркестър без име”. Всички помним репликата на Русев: „Аз и на война съм бил – бомбардират, бомбардират, па спрат. При теб спиране няма” към барабаниста Мамалев.

Двамата заедно посрещат падането на Берлинската стена и режима на Живков не къде да е, а в града с името Карлмарксщат в закритата малко по-късно Германска демократична република покрай филма на отишлата си неотдавна Иванка Гръбчева „13-ата годеница на принца”.