Министърът на туризма твърди, че България изкарва 3 млрд. евро – нещо като 6 млрд. лева от туризъм. И тази, като другите й приказки, е далеч от истината. Според НСИ в България миналата година е имало 2,8 млн. туристи и няма как всеки от тях да е оставил по над 2000 лв. у нас, както имаме предвид какъв лоу-кост профил има браншът у нас. Вместо да плещи, момичето от Кърджайлиско може да попрочетете официалната държавна статистика.
Изобщо не отваряме дума за смехотворните твърдения на удивително неграмотната по въпросите на туризма дама, която го оглавява как Прибалтика щяла да компенсира спада на руския пазар – няма как с ръст от 11 000 върху 30-те хиляди латвийци и литовци да заместим поне 300 000 братушки по-малко.
По тези и други теми четете анализа на Лияна Панделиева:

720 лв. годишно, или по 60 лв. на месец, ще се удържат от заплатите на работещите българи, за да ходят те на почивка по българските курорти. Удържаните суми ще са данъчно необлагаеми за работодателя и ще се дават на работещите под формата на ваучери (нещо като ваучери за храна, но за сметка на служителя).
Идеята е предложение на част от туристическия бранш като мярка срещу отлива от руския и украинския пазари за лято 2015. Дали спадът ще е с 80, 60 или 50% - който се докопа до публичност, дава своя прогроза за срива в пълненето на легла по Черноморието, няма значение, защото друго е ясно: нито хотелиерите, нито туроператорите имат план Б. Затова или руснаци, или... рев до небесата.

Всъщност ваучерите биха били по желание, уточняват благородно от туристическата организация. Ако така дадената сума обаче е освободена от данъци, как работникът ще откаже на шефа си да влее сили в подема на туризма? От бранша стават и още по-благородни: тези, които не могат да си позволят сами почивка, да я получават безплатно. Но за това удоволствие ще плати кой?