Стилиян Петров е в България по повод европейското първенство до 17 години, пише Блиц. Сърцатият футболист продължава да се радва на изключителен интерес от близки, фенове и журналисти по време на престоя си у нас. Често Стенли се връща на най-голямата битка в живота си, борбата с левкемията, с която бе диагностициран през март 2012 година.

"Трябваше да направя сам 20 крачки, за да ми позволят да се прибера обратно вкъщи. Отне ми цели 36 минути само и само за да се подпиша, че мога да ходя сам, и да ми позволят да се прибера. Паулина беше в другия край на коридора, но нямаше какво да направи. Така, след много дълго време, за първи път се прибрах вкъщи. По това време у нас бяха родителите ми. Когато влязох, те се дръпнаха назад. Не ме бяха виждали така. Винаги, когато бях зле, единствено съпругата ми беше с мен в болницата. Това бе първата им среща с реалността. Видях страх в очите им, което е нормално - все пак съм детето им. Майка ми плачеше постоянно. Дори и когато влезеше при мен в стаята, само това правеше. В един момент дори и забранихме да влиза при мен. Паулина и баща ми не ги видях, пред мен се държаха. Но по-късно, от докторите, разбрах, че тя е плакала пред тях. Скара им се, че ми казали", призна в ефира на Нова телевизия Петров.

"Когато се прибрах у дома, беше на Коледа. Имах само няколко минути да стана, да се изкъпя, да седна за миг и да кажа "Наздраве!" на семейството си. След това отново легнах, тъй като нямах абсолютно никакви сили, не можех дори да се концентрирам. Впоследствие започнахме кратки разходки. Първата ми бе от 4-5 крачки - от леглото до вратата и обратно. След четири седмици станаха по-дълги - 10-15 минути, заедно с баща ми и Паулина, след това по половин час и така, докато започнах и леко да тичам", разкрива първите мигове след прибирането си у дома бившият капитан на националния отбор.