Отказал на Харвард, през лятото на 1925 г. Джон Атанасов се озовава в Айова. Едновременно работи по магистратурата си и преподава математика. Две години е отдаден само на тези занимания до момента, в който среща по-голямата от него Люра Мийкс. Студентката по икономика от Оклахома първоначално му е само приятелка, не гадже. Амбициозният гений е решен първо да завърши.

Когато защитава своята магистърска степен, Джон Атанасов вече е готов да се ожени. Прави го буквално дни, след като се дипломира. Двамата стават учители. Проблемът е, че по разпределение са разделени. Джон остава в Айова. Но младата му съпруга е принудена да работи в щата Монтана. Идеята й е да спести пари, за да успее да завърши своето висше икономическо образование.

Любовта е по-силна от гордостта и парите

Люра един ден просто си събира куфарите и без да обръща внимание на нарушението на трудовия си договор, се прибира при мъжа си. За тази своя постъпка почти веднага получава награда – забременява с първото от децата си – Елси. Семейството се мести в Уискънсин, където Джон е поканен да направи докторат. Докато работи по темата „Диелектрическа константа на хелия“ започва ударно да се занимава със сложни пресмятания. Прекарва часове с калкулатора на Монро – една от най-модерните сметачни машини по това време. По време на няколко тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г., той се завръща в Щатския колеж на Айова. През есента на същата година става асистент и по-късно доцент по математика и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г. разработва метод за анализ на спектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти.По време на тези разработки възниква необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи. След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г., заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“. Атанасов установява, че той има присъщите недостатъци на аналоговите устройства – точността му зависи от работата на други части на машината.